И не знаете де да отиде.
А враговете я търсеха.
И прати царицата люде да повикат Данииля.
И дойде Даниил, облечен във висон, с меч на бедрото — и с броня на гърдите.
И падна царицата на колене пред него, та го замоли да я прости за злините на клеветата — и да я спаси от ножа на враговете.
Поведе я Даниил далек от града, възкачи я на камила — и минаха през пустинята към Запад.
И съжали я Даниил, като я гледаше плаха, слаба и безпомощна.
И обърна се към нея сърцето му.
…И когато завилня симун през нощта — и планини от пясък се понесоха в пустинята, — засипа ги, прегърнати пред гроба.
И викът на симуна разнесе низ пустинята легенда. Легенда за тогова, който победи лъвовете, даде на избраниците от Вавилон потайните слова на Моисея, разгада виденията на царя — и обикна Жената тъкмо преди нейната смърт.