— Приличаш ми на момиче, което си има тайна — подхвърли Мат. — Заради усмивката ще е.
Тя се приближи към него, този път съвсем близо и сниши глас.
— Можеш ли да пазиш тайна?
Мат се усмихна само с ъглите на устата си, давайки да се разбере, че знае какво ще последва. Няма начин да не му я каже.
— Мога.
Така и стана. Само че тя не се отдръпна. Двамата продължаваха да се гледат усмихнати, на разстояние от няколко инча, доволни за миг от тишината, която щеше да се стори като грохот при бомбардировка за гост от далечното минало. Тя наистина беше много красива. В лицето й се таяха примамка и опасност, тялото й — под свободно спускащата се туника — бе стройно, гъвкаво и женствено, като тяло на танцьорка. Загледан в широко отворените й очи, Мат усещаше неизразимо удоволствие. Но мигът отмина и те заговориха за маловажни неща.
Тълпата се раздвижи и ги отнесе в другия край на стаята. За съвсем кратко двамата достигнаха бара и поискаха нови порции, сетне отново се оставиха на волята на тълпата. Имаше нещо хипнотизиращо в неспиращия грохот, ала също така то обясняваше защо подобни шумни веселби бяха на мода вече повече от половин хилядолетие — тъй както монотонният шум отдавна вече намираше приложение при хипнозата. Времето престана да съществува. Дойде мигът, когато Мат разбра, че ей сега ще покани Поли да дойде с него у дома и тя ще се съгласи. Той се напрегна, готов за скок и…
Така и не му се отдаде тази възможност.
Лицето на Поли неочаквано се промени, сякаш се беше заслушала в нещо, което само тя можеше да чуе. Слуховият апарат? Мат реши да се преструва, че не знае нищо, но и тази възможност не му се отдаде. Защото Поли внезапно изчезна, разтвори се в тълпата, като че ли си беше спомнила за някаква неотложна дреболия. Мат направи безуспешен опит да я последва, но морето от хора се затвори пред него.
„Слуховият апарат — рече си Мат. — Повикали са я.“ Той реши да остане при бара и да изпие още едно, въпреки опитите на тълпата да го отнесе встрани. И без това беше доста пиян и се радваше на постижението си. Вече не вярваше, че причината е в слуховия апарат. Твърде много момичета бяха изгубвали интерес към него също така внезапно, както Поли. Не беше просто разочарован. Болеше го душата. А водката помагаше да се пребори с болката. Някъде към десет и половина той се озова на другия край на бара. Момчето, което бе заело мястото на предишния барман, вече пребиваваше в пиянско опиянение и с радост му отстъпи мястото си. Мат също бе почти мъртво пиян Въпреки това продължи да раздава напитки със сериозно и съсредоточено изражение, без да раболепничи. Тълпата взе да оредява. Градът отвън спеше непробуден сън. Повечето тротоари се бяха навили и прибрали до настъпване на следващия ден. Тези революционери изглежда са привикнали да стават късно. Мат подаваше чашите с автоматични движения, той самият бе спрял да пие.
Водката взе да свършва. Друго, освен тази великолепна напитка, създадена от вода и захар с помощта на специално обучени земни бактерии, нямаше. „Какво пък — нека свърши — рече си злобно Мат. Може да се сбият и да стане интересно.“
Той подаде поредната чаша водка с грейпфрут, но ръката на клиента не изчезна от плота. Мат постепенно осъзна, че тя принадлежи на Лени Метсън.
— Здравей — подхвърли той.
— Здрасти. Искаш ли да те сменят?
— Защо не?
Някой се намърда зад плота — беше един от едрите приятели на Лени — и тя го поведе през оредялата тълпа към по чудо пустеещия диван. Мат се отпусна тежко на дивана. Затвори уморено очи, но стаята веднага започна да се върти.
— Винаги ли се насвяткваш така?
— Не. Нещо ме яде.
— Ще ми го кажеш ли?
Той се обърна и я погледна. Кой знае защо в помътнялото му от изпития алкохол съзнание се отпечатаха прекалено голямата й уста и изцъклените очи. Въпреки това тя му се усмихваше със съчувствие и любопитство.
— Виждала ли си някога девствен мъж на двайсет и една години? — попита той, стараейки се да не изпусне реакцията й.
— Не. — Крайчетата на устните й увиснаха по странен начин. Опитва се да се засмее, досети се Мат. И обърна глава.
— Не можа ли да я заинтригуваш?
— Не е това! По дяволите!
— Тогава какво?
— Тя ме забрави. — Мат почувства, че изтрезнява от напрежението да поддържа нормален разговор. — Всички момичета, които ухажвам, в един момент просто забравят за мен. Не зная защо.