— Ставай.
— А?
Мат усети, че го теглят за ръката. Стените отново се завъртяха и той разбра, че въобще не е изтрезнял, просто седнал е бил малко по-уверен. Лени продължаваше да го тегли упорито и той се зарадва, че не падна веднага. Изведнъж наоколо стана тъмно — като в шахтата.
— Къде сме?
Отговор не последва. Нечии меки, нежни ръце разкопчаха ризата и разрошиха космите на гърдите му. Панталоните му се свлякоха надолу.
— А, това ли било — произнесе удивено той. Прозвуча толкова глупаво, че му се искаше да побегне навън.
— Не изпадай в паника — успокои го Лени. — Ама че си нервен! Ела тук. Да не се спънеш в нещо!
Мат успя да се измъкне от крачолите си без да тупне долу. Голите му колене удариха някакъв ръб. „Падай напред“ — посъветва го Лени и той я послуша. Лицето му потъна в изпънатия като пружина пеновъздушен матрак. Нейните яки и уверени ръце се отпуснаха върху гърба му и започнаха да масажират мускулите му. Той лежеше, изпънал ръце напред и отпуснал тяло. Усещаше как пръстите докосват всяко сухожилие и прогонват умората отвътре.
Когато най-сетне отново възвърна силите и увереността си, Мат се обърна и я привлече към себе си.
Вляво от Исус Пиетро се издигаше купчина със снимки, висока цял фут. Пред него бяха поставени три фотографии, явно направени със скрита камера. Исус Пиетро ги бе подредил и сега ги разглеждаше. Под една от тях написа някакво име. Останалите не му говореха нищо, той ги събра и ги мушна в купчината. След това стана и се протегна.
— Сравнете тези със заподозрените, които вече заловихме — нареди той на своя помощник. Помощникът отдаде чест, събра снимките и излезе. Исус Пиетро тръгна след него. Отвън бяха паркирани фургоните.
Почти половината от тазвечерните гости на Хари Кейн бяха натъпкани вътре. Снимките бяха направени по-рано същата вечер, докато пристигаха на купона. Благодарение на феноменалната си памет Исус Пиетро вече бе идентифицирал повечето от тях.
Нощта бе тъмна и хладна. Над Платото духаше силен вятър, носейки мирис на дъжд.
Дъжд.
Исус Пиетро погледна нагоре и видя, че половината от небето е покрита с мастилени петна. Опита се да си представи как би изглеждал набег насред проливен дъжд. Тази мисъл никак не му хареса.
Той се върна в кабинета и включи радиостанцията на общия канал.
— Слушайте всички. Започва втори етап. Сега.
Лени се засмя тихичко. Вече може да се присмива на всичко, което иска — ако поиска.
— Мисля, че е естествено първия път да се притесняваш.
— И с теб ли беше така?
— Ами да. Но Бен беше много внимателен. Добър човек е нашият Бен.
— Къде е той сега? — Кой знае защо Мат почувства благодарност към този непознат Бен.
— Ами той… него го няма. — „Престани“ — се долавяше в гласа й.
— Имаш ли нещо против да запаля светлината?
— Ако намериш копчето — отвърна Лени.
Изглежда не очакваше, че Мат ще се справи в непрогледния мрак, но той успя. Чувстваше се необичайно спокоен, някак умиротворен. Обърна поглед към Лени, беше се изтегнала в леглото с разпилени коси, и си спомни допира на топлата й кожа. Реши ли, отново може да я има. Това беше усещане за сила, каквато доскоро не притежаваше.
— Страхотно беше — въздъхна той.
Лени се разсмя чистосърдечно. Мат коленичи в леглото и опря ухо на пъпчето й, за да се наслади на леката вибрация на коремните й мускули.
Изведнъж навън заваля и капките забарабаниха по дебелите коралови стени. Двамата млъкнаха и се ослушаха. И тогава Лени неочаквано се вкопчи в рамото му и прошепна уплашено:
— Нападение.
„Тя иска да каже наводнение“ — помисли си Мат, докато се обръщаше да я погледне. Лицето й беше разкривено от ужас, устата й беше отворена широко, а ноздрите й трептяха развълнувано. Набег — ето за какво говори!
— Тук има таен изход, нали?
Лени поклати глава. Слушаше недоловимите гласове от слуховия апарат.
— Но все трябва да има някакъв начин за измъкване. Не се плаши, не настоявам да ми кажеш за него. Аз съм вън от опасност. — Лени го погледна стреснато и той побърза да добави: — Да не мислиш, че не видях слуховите апарати? Но това не е моя работа.
— Твоя е, Мат. Поканиха те, за да те огледаме всички. Рядко си позволяваме да приемаме тук чужди хора. Избираме само такива, които възнамеряваме да приемем при нас.
— Охо?
— Така е, Мат. Изход няма. Изпълнителите разполагат с апаратура за откриване на тунели. Но имаме скривалище.