— Добре.
— Само че не можем да го стигнем. Полицаите вече са в къщата. Всеки момент ще я напълнят с приспивателен газ. Още малко и ще започне да се просмуква под вратата.
— Прозорецът?
— Там вече ни очакват.
— Да опитаме поне.
— Хубаво. — Тя скочи и навлече роклята. Друго за обличане нямаше. Мат също бе готов. Вдигна масивния мраморен пепелник, запрати го в стъклото и го последва. Слава на Мъгливите Демони, че на Планината Ягледай не се произвеждаха непробиваеми стъкла.
Два чифта ръце се сключиха на китките му още преди краката му да докоснат тревата. Мат ритна напосоки и някой каза „ууф“. С периферното си зрение забеляза, че Лени е скочила от прозореца и се отдалечава тичешком. Чудесно, той ще им отвлече вниманието. Напрегна мишци да се освободи от хватката. Нечий тежък юмрук се стовари върху брадичката му. Коленете му се подгънаха. В очите му се мярнаха искри, последвани от непрогледен мрак. Безсилието продължи съвсем кратко. Мат направи последно, нечовешко усилие да се освободи и усети, че едната му ръка се изплъзва. Той замахна и лакътят му се вряза в мека, податлива плът — кратко, незабравимо усещане за пълноценност и превъзходство. Беше свободен и побягна.
Само веднъж в живота си бе удрял толкова силно друг човек. Почти бе сигурен, че носът на пострадалия е счупен. Сега вече ако им падне на Изпълнителите!
Тревата под краката му бе влажна, предателски хлъзгава. Кракът му попадна върху някакъв мокър, плосък камък, той се подхлъзна и се изпързаля по лице и рамо. На два пъти го улавяше яркият кръг на прожектора и той залягаше, изчаквайки светлината да отмине. Веднага след това се надигаше и наново се втурваше в нощта. Сигурно дъждът им пречеше да го открият. Наблизо блясваха светкавици, но Мат нямаше понятие дали му помагат, или пречат.
Той продължи да тича дори след като беше съвсем сигурен, че се е измъкнал.
Глава 3
Въздушната кола
„Край“.
Милард Парлет отмести стола назад и прочете написаното със задоволство. Върху бюрото бе подредена последната му реч. Той вдигна най-горната страница, обърна я и започна да подрежда останалите в правилния ред.
„Да я запиша ли?“
„Не. Утре сутринта. Нека да преспя, докато е в главата ми. Ако открия нещо, утре ще го коригирам. И без това ще я чета едва вдругиден.“ Имаше предостатъчно време да я запише със собствения си глас, а после да я пуска отново и отново, докато я научи наизуст.
Друг начин нямаше. Трябва да накара екипариите да разберат всичко. Твърде дълго бяха живели като богоизбрани управници. Ако този път не успеят да се приспособят…
Неговите потомци… дори те рядко споменаваха политиката и почти никога не говореха за властта. А Парлети бяха необикновена фамилия. В днешно време Милард Парлет можеше да се похвали с цяла армия от внуци, правнуци, праправнуци и така нататък, при това той се стараеше да ги вижда колкото се може по-често. Тези от тях, които се поддаваха на разпространената сред екипариите мода да се обличат изискано, да се занимават с клюки и безсмислени състезания, с чиято помощ аристокрацията прогонваше скуката, го вършеха против волята на Милард Парлет. Какво да се прани, нито един екипарий не би могъл да избегне съдбата си.
Но какво ще стане, когато се измени равновесието на силите?
Ще настъпи объркване, ето какво. Известно време те ще продължават да живеят в своя измислен свят, да вярват сляпо в напълно фалшиви предположения, докато накрая бъдат унищожени.
Какви са шансовете… шансовете да се вслушат в гласа на един старец?
Не. Просто е преуморен. Милард Парлет остави листа върху бюрото, стана и излезе от кабинета. Поне ще ги накара да го изслушат. По нареждане на Съвета, в неделя в два часа всеки чистокръвен екипарий ще бъде пред своя стереовизор.
Ако съумее да ги убеди… Длъжен е.
Не той, те са длъжни. Длъжни са да разберат двуличната благословия, която им бе донесъл рамробот 143.
Дъждът изпълваше кораловия дом с постоянен барабанящ шум. Сега вече влизаха и излизаха само полицаите-изпълнители. Тъкмо изнасяха последния упоен колонист, когато на прага се появи майор Янсен.
Майорът завари Исус Пиетро изтегнат в един фотьойл в гостната. Той постави пред него купчина снимки.
— Тези пък кои са?
— Бунтовниците, които още не сме заловили, сър.