Нито една от по-новите къщи долу не надвишаваше два етажа. Ако екипажът продължава да се множи със същото темпо, нищо чудно скоро и на тази планета да се появят небостъргачи. Далеч напред, от средата на едно почти безформено каменно-метално съоръжение стърчаха две високи кули. Без съмнение това беше Болницата. За щастие право по курса.
Всеки от сега изоставените бавноходи бил конструиран така, че да приюти, при съответните удобства, шестима екипарии и петдесет колонисти в хибернационно поле. Освен това всеки бавноход бе оборудван с трюм, два водогоривни реактивни двигателя и резервоар за водно гориво. Всичко това трябвало да бъде разположено в кух, двустенен цилиндър с формата на консервна кутия, чийто връх и дъно са като отрязани с отварачка. От аеродинамична гледна точка бавноходите представляват грамадни, овални летящи крила. В междузвездното пространство те се въртят около оста си, създавайки центростремителна гравитация във вътрешната си кухина, докато в кухината под външната обвивка са разположени кръстосани стабилизатори, съдържащи водородни балони за еднократна употреба.
Бавноходите бяха величествени. Изглеждаха още по-големи, защото Мат не можеше да види вътрешната кухина, която екипажът наричаше Тавана. Но въпреки това бяха като джуджета пред поглъщащото ги здание от камък и метал — сградата на Болницата. Макар и двуетажна, тя бе грандиозна, състояща се от безчислени кули, арки и бойници, които стърчаха високо над върховете на корабите. Някои от тях вероятно бяха електроцентрали, други… за предназначението им Мат можеше само да гадае. Плоска, бяла скала обкръжаваше Болницата от всички страни и се простираше на разстояние от близо половин миля — също толкова гладка и безжизнена, колкото е било цялото Плато, преди да бъде заселено с пренесените от корабите растения. Само на едно място се протягаше издължен зелен език от гъста гора, която опираше в основата на болничното здание. Тъкмо то привлече вниманието и пробуди любопитството на Мат.
В този миг в тялото му се блъсна парализираща вълна и почти веднага го напусна, оставяйки след себе си усещане за изтръпване и отпадналост. Ултразвуков парализиращ лъч! Едва сега Мат се огледа наоколо. Точно отзад го следваха поне двайсет въздушни коли на Изпълнението.
Нов удар — този път малко косо. Мат изтегли рязко моста 1–3. Колата се килна наляво, достигайки крен от 45 градуса, дори повече, преди да успее отново да я изравни. Летеше с постоянно нарастваща скорост към ръба на плато Алфа.
Отново го завладя вцепенение, стискащо крайниците му като в метални челюсти. Преди малко изглежда се бяха опитали да го принудят да се приземи, сега обаче явно го насочваха към пропастта. Пред очите му се спусна пелена, почти невъзможно беше да помръдне дори пръстите си. Колата се носеше право надолу — към повърхността и зейналата отвъд нея бездна.
Вцепенението започна да изчезва. Мат опита да размърда ръце, но те само започнаха да треперят неудържимо. Лъчът отново го намери, задържа го в обсега си и го изпусна. Изведнъж Мат си помисли, че знае причината. Полицаите не смееха да го доближат от страх да не се врежат в земята. Единственият му шанс бе да действа рисковано.
Мат забеляза приближаващия се обрив с размътен взор. Колата прелетя само на няколко ярда над ръба. Вече можеше да се движи, макар и конвулсивно. Обърна се и погледна към преследващите го коли. Макар и примирили се с мисълта, че са го изпуснали, те продължаваха да го следват, за да се убедят, че ще падне в пропастта.
Колко е дълбока мъглата под него? Мат нямаше никаква представа. Вероятно няколко десетки мили. А полицаите ще продължават да кръжат над него, докато изчезне в нея. Обратният път към Платото беше отрязан. Можеше да избира само една посока.
Мат обърна колата с дъното нагоре.
Полицаите се спуснаха още малко, колкото им стигаше смелостта, после увиснаха неподвижно, в очакване. Изминаха още няколко минути, преди преследваната от тях кола да се изгуби в мъглата — постоянно смаляваща се черна точка, която хвърляше тъмна сянка в облаците.
— Много надолу се спуснахме — отбеляза уплашено някой в ефира и забележката му беше последвана от одобрително сумтене.