Мат забеляза над себе си Платото и премести една от ръчките, за да намали скоростта. В стомаха му нещо подскачаше безспирно. За първи път откакто бе полетял с колата, имаше възможност да помисли за себе си. Първи се разбунтува стомахът му и направи опит да се преобърне наопаки. Сетне главата му поиска да се пръсне от рязката промяна в налягането, а ултразвуковите удари на изпълнителите напомняха за себе си с конвулсивно потрепване на мускулите. Все пак Мат съумя да задържи колата под свой контрол, докато не се изравни с ръба на Платото. На това място се издигаше висока каменна стена. Мат изкара колата над стената, задържа я така, че да увисне неподвижно във въздуха и започна плавно да я спуска.
Когато до земята оставаха четири фута той отвори вратата и се приготви да скочи. Усещаше непреодолима умора, струваше му се, че всеки миг може да изгуби съзнание. Огледа таблото, намери превключвателя „Земя — Въздух — Неутрално положение“ и внимателно го придвижи. Ръчката се изравни с делението „Земя“ и в същия миг той изпадна от кабината. Изпадна, защото колата излетя нагоре. Тя се издигна на около метър над повърхността и се плъзна бавно напред. Изглежда по време на своите експерименти Мат бе докоснал регулатора „Разстояние над повърхността“, така че сега колата бе преминала в наземен режим. Докато се опитваше да я достигне тя постепенно увеличаваше скоростта. Не след дълго стигна стената, опря се в нея и потегли назад. След още няколко подобни опита колата заобиколи близкия й край и се скри от погледа му.
Мат опря гръб в стената и се свлече надолу. Нямаше нищо против никога вече да не се занимава с въздушни коли.
Отново го налегнаха всички неприятни последствия от преживелиците през последния час — прилоша му, започна нова серия от конвулсии, стомахът напомни за себе си. Измина немалко време преди да почувства първите признаци на облекчение. Хубаво, че поне никой нямаше да го търси тук. На близо се издигаше някаква къща, на първи поглед съвсем изоставена. След още малко усилия Мат най-сетне успя да се надигне. Болеше го гърлото и усещаше противен вкус на жлъчка в устата си.
Намираше се някъде на плато Алфа. Това бе съвсем сигурно, защото само екипариите вдигаха каменни стени край ръба на платото. Иначе казано, беше попаднал право в устата на вълка. Без помощта на колата Мат бе също толкова безсилен да напусне платото, колкото преди — да попадне на него.
Все пак къщата бе вдигната от строителен корал. Много по-висока от домовете, с които Мат бе привикнал, но въпреки това от корал. Което означаваше, че е била изоставена най-малко преди трийсет-четирийсет години.
Длъжен бе да рискува. Спешно се нуждаеше от скривалище. Наблизо нямаше дървета, но и да имаше, беше опасно да се крие сред тях, защото ако са плодови, все някой ще намине да събере реколтата. И Мат пое решително към къщата.
Глава 4
Въпросният човек
Болницата беше командният център на този свят. Един не особено голям свят, чиято населена територия заемаше едва 20000 квадратни мили, но тъкмо тази част сериозно се нуждаеше от управление. Освен това светът имаше нужда от значително количество електроенергия, от изпомпване на колосални маси прясна вода от реките на Дългия водопад и най-вече — от щателно медицинско наблюдение. Болницата беше голяма, сложна и многообразна. Двата бавнохода оформяха източния и западния й край. Тъй като космическите кораби представляваха кухи цилиндри с отварящи се навътре шлюзове (към Таваните — както ги наричаха в този район, защото при изкуствена гравитация по време на полет те съответстваха на „горе“), то коридорите в непосредствена близост до тях бяха извити, пресечени и значително затрудняваха ориентирането.
Тъкмо по тази причина младият мъж в кабинета на Исус Пиетро нямаше никаква представа за своето точно местонахождение. Дори и да успееше да напусне кабинета и да преодолее охраната, неминуемо щеше да се заблуди. И той го знаеше. Толкова по-добре.
— Ти отговаряше за взривното устройство — започна Исус Пиетро.
Мъжът кимна. Имаше русолява, пригладена на една страна коса. Под очите му се бяха оформили тъмни полумесеци, като от недоспиване, но представата бе измамна, тъй като младият човек бе спал почти през цялото време след залавянето си край дома на Хари Кейн.