ВИВАРИУМ. Зад голямата желязна врата бяха подредени два реда койки с матраци. Всички освен две бяха заети. В помещението имаше деветдесет и осем колонисти на възраст от петнайсет до петдесет и осем години. Те спяха спокойно, далеч по-спокойно отколкото при нормален сън, дишаха дълбоко, а на лицата им бе изписано безмерно блаженство. Странна умиротвореност цареше тук. Само от време на време се разнасяше тихо похъркване.
Дори часовоят имаше сънен вид. Седеше на най-обикновен стол до вратата, подпрял на гърди двойната си брадичка и скръстил ръце на корема.
Преди повече от четири века, някъде към средата на деветнадесети век, група руски учени се натъкнали на изобретение, което правело съня напълно излишен. Така и станало, на някои места. През двайсет и четвърти век почти нямаше ъгълче на познатата вселена, където да не са чували за апарата за изкуствен сън.
Вземете три електрода, съвсем леки. Намерете си морско свинче — човек — и го поставете по гръб, със затворени очи. Два от електродите закрепете на слепоочията му, а третия на тила. Пуснете през мозъка слаб ритмично пулсиращ ток в посока от слепоочията към тила. Съзнанието на вашето морско свинче мигом ще се изключи. След няколко часа спрете тока и то ще дойде в съзнание, за да заяви, че се чувства като след осем часа дълбок сън.
Може би предпочитате да не спирате тока? Отлично. Това няма да му навреди. Просто ще продължава да спи. Няма да го събудите и с топ. Все пак ще се наложи от време на време да преустановявате изкуствения сън, за да го храните и поите. И за да се разтъпква — последното не е задължително, в случай че не възнамерявате да го държите твърде дълго.
Точно такъв беше случаят със затворниците във вивариума.
Зад вратата се разнесоха шумни стъпки. Пазачът на вивариума скочи и се огледа уплашено. Когато вратата се отвори, той застана в стойка „мирно“.
— Сядай тук — нареди един от съпровождащите на Хобарт. Хобарт седна. По бузите му се стичаха сълзи. Той надяна наушниците, отпусна глава и заспа. На лицето му се изписа блажено спокойствие. Едрият полицай попита:
— Кой от тези е Келер?
Пазачът надникна в списъка.
— Деветдесет и осми.
— Отлично. — Полицаят се приближи до таблото с над стотина копчета. Той натисна номер 98.
Когато Келер се размърда двамата го доближиха, за да му сложат белезници. Едва тогава свалиха слушалките.
Мат отвори очи. С опитно движение двамата го изправиха на крака.
— Тръгвай с нас — подкани го весело единият. Мат го последва колебливо и те го задърпаха да не се бави. След минута се озоваха в коридора. Мат хвърли прощален поглед назад преди вратата да се затвори.
— Чакайте малко — запротестира той и се задърпа, точно както се очакваше от него.
— Искат само да ти зададат няколко въпроса. Слушай, ако ще се дърпаш, по-добре да те нося. Ще вървиш ли сам?
Тази заплаха обикновено действаше успокояващо на затворниците — както и този път. Мат престана да се съпротивлява. И без това беше очаквал, че ще се събуди вече покойник и тези минути на съзнание му се струваха безплатен подарък. Изглежда някой се беше заинтересувал от него.
— Кой иска да ме види?
— Един господин на име Кастро — подхвърли едрият полицай. Диалогът следваше познатата посока. Ако Келер е поне малко наясно с йерархията, името на Кастро би трябвало да го парализира от ужас. Ако все пак запази душевно равновесие, то вероятно ще предпочете да използва това време като подготовка за разпита, вместо да рискува да си навлече някой ултразвуков шок. И двамата полицаи толкова отдавна бяха в тази професия, че бяха привикнали да гледат на затворниците като на безлични, взаимозаменяеми същества.
„КАСТРО!“ Името прокънтя в главата на Мат.
„Какво, според теб, възнамеряваше да правиш, Келер? Изтърси се тук, все едно, че са те канили. Да не мислиш, че твоето тайно оръжие е вездесъщо? Каква я надроби сега, Келер? КАКВА Я ЗАБЪРКА…“
Няколко секунди заподозреният крачеше между полицаите, потънал в собствените си страхове. В следващия миг той се метна назад, като хваната на въдицата риба. Полицаите като по команда отстъпиха встрани, за да го разпънат между тях на белезниците. След това го погледнаха с насмешливо отвращение. „Глупак!“ — промърмори единият. Другият извади пистолет.
Така и замръзнаха, оглеждайки се с объркани изражения. Мат отново се дръпна и по-ниският полицай погледна учудено китката си. Той опипа с механично движение колана, извади ключа и отключи гривната на белезниците.