— Какво… как?
— Добър въпрос. Само че не зная отговора…
Лени се изкиска.
Отзад се разнесе вик. Някой бе забелязал един от току-що пробудилите се униформени полицаи. Воплите на ужас бързо се смениха от агонизиращ вой, който съвсем скоро секна. Мат видя подскачащи глави и чу звуци, на които би предпочел да не обръща внимание. Лени престана да се усмихва. Суматохата постепенно се уталожи.
Хари Кейн се покачи на едно бюро. Той сви ръце пред устата си и извика:
— Млъквайте, всички! Който познава разположението на Болницата веднага при мен! Ей тук се събирайте! — В тълпата настъпи целеустремено движение. Лени и Мат продължаваха да се притискат един към друг, но вече не толкова отчаяно. Обърнали глави, те следяха неотклонно всяко движение на Хари, признавайки в него водача. — Останалите, гледайте! — извика Хари. — Това са хората, които могат да ви отведат от тук. След не повече от минута тръгваме всички. Ще следвате… — той назова осем имена. Едно от тях беше на Худ. — Някои от нас ще бъдат застреляни. Но докато поне един от тези осем продължава да се движи и вие ще го следвате. Ако паднат и осемте — и аз също — той направи кратка пауза, за да подчертае ефекта, — ще се разпръснете! Предизвиквайте колкото се може повече неприятности. Понякога единственото разумно нещо е преднамерено създадената паника! А сега — кой ни помогна да се събудим? Тук ли е този човек?
— Аз — произнесе Мат.
Глъчката наоколо взе постепенно да стихва. Всички втренчиха погледи в Мат.
— Как? — попита Хари.
— Не зная точно как попаднах тук. Бих искал да поговоря за това с Худ.
— Отлично, Джей ще ти помогне. Ти си Келер, нали? За какво служат тези копчета? Видях, че ги натискаше.
— Те изключват машината, която ви кара да спите.
— Някой да не е останал в леглото. Ако има, веднага ги събуждайте. А сега натиснете отново всички копчета, за да изглежда, сякаш е имало смущения в електрозахранването. Сигурно така е станало, нали, Мат? Случайно ли се събуди?
— Не.
Хари Кейн го погледна изненадано, но Мат не предложи друго обяснение и той вдигна рамене.
— Уотсън, Чек, заемете се с таблото. Джей, виж какво има да ти казва Келер. Останалите — готови ли сте за тръгване?
Всички мълчаха, включително и Мат. Защо да задава въпроси, на които никой не знае отговора?
— Накъде да вървим? — попита някой.
— Добре казано. Ако се измъкнете, насочете се към кораловите къщи в южната част на плато Алфа. Нещо друго?
Нямаше нищо друго. Мат си помисли, че макар объркани и невъоръжени, деветдесет бунтовници бяха сила, която можеше да постигне много. А и Хари Кейн беше роден водач.
Лени се освободи от обятията му, но продължаваше да го държи за ръка. Едва сега Мат почувства увисналите на китките му белезници. Можеха да му попречат. Към него се приближи Джей Худ, дрехите му бяха в пълен безпорядък. Той стисна ръката на Мат и се ухили, но жизнерадостното му изражение някак не се съчетаваше със страха в очите, а и не бързаше да му пусне ръката. Имаше ли поне един човек в помещението, който да не изпитваше ужас? И да имаше, това не беше Мат. Той извади от джоба си ултразвуковия генератор.
— Излизаме — нареди Хари Кейн и бутна вратата с рамо. Останалите го последваха в плътен поток.
— Ще ви отнема само минутка, Уотс — Исус Пиетро се отпусна лениво във фотьойла. Обичаше загадките и очакваше с наслаждение да се позанимава с поредната. — Искам съвсем подробно да ми опишете, какво е станало снощи, започвайки от позвъняването на Хобарт.
— Няма никакви подробности, сър — на старши сержант Уотс му бе омръзнало да повтаря едно и също. Отговаряше малко заядливо. — Пет минути след вашето обаждане позвъни и каза, че задържал нарушител. Наредих му тутакси да го доведе в моя кабинет. Чаках, но не се появи. В края на краищата тръгнах към вратата. Там открих Хобарт, но без нарушителя и освен това не можеше да ми обясни какво се е случило. Наложи се да го пратя в ареста.
— Поведението му е било загадъчно и в друг аспект. Затова ви питам: защо не потърсихте пазача по-рано?
— Сър?
— Между другото, вашето поведение е не по-малко загадъчно от неговото. Откъде ви дойде на ум, че на Хобарт ще му е нужен поне половин час, за да стигне до вашия кабинет?
— Ох! — изстена Уотс. — Ами, той ми каза, че онази птичка кацнала пред вратата и започнала да я блъска с камък. А когато не се появи веднага, аз реших, че вероятно се е забавил за да разпита нарушителя, да разбере какво е искал. В края на краищата, ако Хобарт веднага го беше довел при мен, никога нямаше да узнае защо е чукал по вратата.