— Това е любовно послание, сър — произнесе, събрал решимост. — Проклет да съм, ако не е пронизано сърце.
— Пронизано сърце. Кой нормален човек би рисувал подобно нещо? И защо, според теб, Синовете на Земята ще ни оставят любовно послание, нарисувано с човешка кръв?
— Кръв. Капки кръв… а, разбирам. Ето какво, сър. Това е кървящо сърце. Искат да ни кажат, че са против практиката да се екзекутират колонисти за попълване на органната банка.
— Напълно разумно от тяхна страна — Исус Пиетро отново огледа вивариума. Телата на Хобарт и часовоя вече бяха отнесени, но по пода все още стояха огромни кървави петна. Като в кланица. — Но поведението им е далеч от това нежно „любовно послание“.
Трийсет хиляди чифта очи стояха в очакване пред екраните на стереовизорите.
Край него бяха разположени четири стереовизорни камери. В момента сочеха другаде, тъй като операторите все още се мотаеха наоколо, приказваха си и вършеха неща, в смисъла на които Милард Парлет не можеше да вникне. Само след петнадесет минути тези слепи камери ще станат шпионки за шейсет хиляди очи.
Милард Парлет започна да прелиства бележките си. Ако ще прави някакви изменения, по-добре да е сега, когато все още има време.
I. Встъпителна част.
А. Да се подчертае реалната опасност.
Б. Да се спомене за товара на рамробота.
В. „Следващото по-долу да послужи за фон“.
Доколко реална може да се окаже опасността за тези хора? Последният повод за екстрено заседание, доколкото си спомняше Милард Парлет, бе Голямата чумна епидемия от 2290 година — преди повече от сто години. Голяма част от неговите слушатели тогава още не са били родени.
Затова е нужно и встъплението — за да им грабне вниманието.
II. Проблемът с органната банка — експозе.
А. Земята смята това за проблем, ние — не. Следователно, Земята знае по въпроса далеч повече от нас.
Б. С помощта на органната банка всеки гражданин би могъл да живее толкова, колкото издържи нервната му система. Ако кръвоносната система е наред този период може да се окаже дълъг.
В. Но гражданинът не може да получи от органната банка повече, отколкото има там. Затова той е длъжен всячески да подпомага процеса на натрупване на органни запаси.
Г. Единственият приемлив метод за редовно снабдяване на банката е чрез екзекуция на престъпници. (Да се демонстрира, да се докаже, че останалите методи не са ефикасни.)
Д. Разчлененото тяло дори само на един престъпник е в състояние да спаси десетки животи. В текущия момент не разполагаме със солидни доводи против използването на крайната мярка за наказание, защото всички подобни аргументи целят да докажат, че убийството на човек не носи полза на обществото. Следователно всеки гражданин, който желае да просъществува колкото се може по-дълго и е достатъчно здрав, би гласувал в подкрепа на смъртното наказание за каквото и да е престъпление, стига то да осигури на органната банка необходимото количество трансплантационен материал.
1) Да се акцентира върху примера със смъртното наказание на Земята за фалшива реклама, укриване на данъци, замърсяване на въздуха и нелегитимно осиновяване.
Чудно наистина, колко време е трябвало, за да бъдат въведени тези закони.
Проблемът с органната банка се корени още в зараждането на двайсети век, когато Карл Ландщейнер разделил човешката кръв в четири групи: A, B, AB и 0. Или малко по-късно, през 1914 г., когато Алберт Хастин открил, че натриевият цитрат възпрепятства съсирването на кръвта. Или през 1940 г., когато пак Ландщейнер и Винер открили резус-фактора. Още тогава са можели да създадат органни банки и да ги снабдяват с кръвни продукти за сметка на осъдените престъпници, но изглежда никой не се досетил.
Не бива да се забравят също така разработките на Хамбургер през 60-те и 70-те в неговата парижка болница, където се извършвали присаждания на бъбреци от донори. И най-вече откриването на противоотхвърлящите серуми от Мостел и Гранович в 2010 г.
Никой изглежда дори тогава не забелязал връзката между тези открития и произтичащите от тях последици — чак до средата на двайсет и първи век.
А тогава почти целият свят бил наситен с органни банки, които се снабдявали на доброволен принцип от алтруисти, склонили да завещаят телата си в полза на медицината.
Но каква полза от едно тяло, свършило своя жизнен път от старост или вследствие на продължителна и изтощителна болест? И колко бързо може да стигне екипът до мястото на поредната катастрофа? Едва в 2043 г. в щата Арканзас, където така и не било отменено смъртното наказание, приели органната банка за официален метод на екзекуция.