„Каквото и да притежава Келер, може да ни е от полза.“ Мат почувства, че е дошъл моментът да се намеси. Не биваше да се превръща в послушна марионетка — най-малко в ръцете на Синовете на Земята. Изглежда моментът не беше подходящ за протести.
— Става дума за една рядко срещана форма на телепатия — започна лекцията си Джей Худ. — И тъкмо защото е толкова рядка, вероятно е по-сигурна, отколкото общоизвестните форми. Целта й, във всеки случай, е по-различна. — Той се усмихна доброжелателно. — Струва ми се, че би трябвало да измислим някое по-подходящо название. Телепатия не е най-точната дума…
Тримата чакаха — търпеливо и непреклонно.
— Мозъкът на Мат — продължи след кратка пауза Худ, — е способен да управлява нервите и мускулите, свиващи и разширяващи ириса на очите при другите хора. — Той се захили, в очакване на тяхната реакция.
— Е и какво? — попита Хари Кейн. — Това ново ли е?
— Не разбирате ли? Сигурно не разбирате. Това е съвсем по моята специалност. Да сте чували нещо за мотивационните изследвания?
Тримата поклатиха едновременно глави.
— Тази наука отдавна е забранена на Земята, защото се опитвали да я прилагат с рекламни цели. Но преди това открили някои интересни неща. Едно от тези открития е свързано с механизма за свиване и разширяване на зеницата. Оказало се, че ако покажат нещо на изследвания човек и същевременно следят размера на зеницата му със специална камера, учените биха могли с доста голяма точност да определят дали изпитва интерес към наблюдавания обект. Така например, използвали фотографии на различни политически лидери и зениците се разширяват при вида на този, който човекът подкрепя. Изведете го навън, поговорете му, постарайте се да го разубедите и нищо чудно при следващия опит зениците му да се разширят на съвсем друга фотография. Покажете му снимки на красиви момичета и онова, което му се хареса най-много, отново ще предизвика същата реакция. При това без съзнателното му участие в този процес. Без дори да може да ви обясни защо е така. Интересът възниква спонтанно… Е, какво ще кажете?
— Добре де — отвърна Хари Кейн. — Каква връзка има всичко това с Келер?
— Ясно каква — прекъсна го Лени. — Ти не разбра ли? Мат се плаши, че някой може да го види. Подсъзнателно изпраща телепатичен сигнал и предизвиква свиване на зениците му всеки път, когато този човек погледне към него. Естествено, интересът му към Мат изчезва като дим.
— Съвършено вярно — кимна Худ и погледна одобрително Лени. — Това е нещо като полууправляем рефлекс. Още от началото усещах, че има някаква връзка с осветлението. Разбираш ли, Мат? Номерът ти няма да мине, ако жертвата ти не те вижда. Ако само те чува, или регистрира сигнала, когато пресичаш лъча на електронното око…
— Или ако не съм изплашен. Ето защо онзи полицай е стрелял в мен.
— Едно не разбирам, Джей — призна Лени. — Нали двамата с теб работихме заедно. От теб съм научила, че телепатията е четене на мисли. Възможно ли е да въздейства и по този начин на мозъка?
— Каквото не знаем — не знаем. Зрителният нерв също е част от мозъка, не е обикновена нервна тъкан.
Хари Кейн стана и се протегна.
— Не това е важното. Никога досега Синовете на Земята не са се натъквали на по-полезно откритие. Все едно да имаш шапка-невидимка. Дайте да измислим как да се възползваме от него.
Изчезналата кола си оставаше изчезнала. Нямаше я в нито един от гаражите на Изпълнението, не я откри и специалният издирвателен отряд — нито в небето, нито на земята. Досега трябваше да се върне, ако я беше взел някой полицай с напълно легална цел, ако пък й се беше случила някаква авария автопилотът щеше незабавно да подаде сигнал за помощ.
Всичко това не преставаше да безпокои Исус Пиетро. Едно е изчезнал безследно автомобил, съвсем друго — когато това е станало при невероятни обстоятелства.
Вече привикваше да свързва Келер с подобни необясними случки: необяснимо бе как се е спасил при онова преследване, когато колата му изчезна под нивото на мъглата, необяснимо беше и въздействието му върху спомените на Хобарт за предната нощ. Въз основа на всичко това интуицията бе подсказала на Исус Пиетро да задейства сигнала „Избягал затворник!“ И ето ти — не един, а цяла тълпа, втурнала се в безумен бяг по коридорите.
А след това майор Янсен го потърси от вивариума. Никой до този момент не беше забелязал, че сънотворните шлемове продължават да работят. Как, тогава, са избягали близо деветдесетте затворници?