Още необясними неща. Що за дявол преследват? Един ли е — или са много? Келер ли е управлявал изчезналата кола? Сам ли е бил в нея? Докъде се простират знанията му?
Едно беше сигурно — мисълта за Мат Келер не му даваше покой. Сякаш неговият покоен чичо се бе завърнал от страната на нищото за да отмъсти за смъртта си. За да преследва своя убиец… Исус Пиетро изсумтя недоволно.
Беше наредил да се удвои охраната на моста Алфа-Бега, съзнавайки, че това е единственият възможен път за бягство от плато Алфа. Нито един колонист не би могъл да напусне платото без помощта на въздушна кола. (Ами ако някой пак се промъкне по необясним начин покрай часовоите?)
За да избегне повторна възможност за отвличане на коли Исус Пиетро нареди на всички полицаи да се вдигнат във въздуха. И да летят по двойки. Така веднага щяха да познаят бегълците.
Като нечистокръвен екипарий, на Исус Пиетро не бе позволено да слуша речта на Милард Парлет, но той знаеше, че вече е свършила. Небето постепенно се изпълваше с въздушни коли. Ако бегълците дръзнат да похитят някоя от тях, шансовете им да се измъкнат се увеличават значително.
Всички останали затворници вече бяха заловени и върнати обратно във вивариума. (Откъдето, между другото, бяха избягали с необяснима лекота.)
Исус Пиетро не беше свикнал да се надбягва с призраци. Подобен проблем налагаше коренна промяна в методите на действие.
Завладян от мрачни мисли, той се зае да я обмисля.
Спорът избухна веднага след обяда.
Един доста позакъснял обяд — наближаваше три часа. Затова пък всички бяха склонни да се съгласят, че Лидия се бе справила чудесно. Храната бе изключително вкусна. Тъкмо привършваха с агнешките котлети, когато Хари Кейн премина към въпроса.
— Останахме петима. Какво можем да предприемем, за да освободим другите?
— Бихме могли да взривим помпената станция — предложи Худ. Всички знаеха, че помпената станция, снабдяваща плато Алфа с вода от Големия водопад, е единственият водоизточник за екипажа. Тя беше разположена в подножието на стръмнината Алфа-Бета. Синовете на Земята отдавна бяха поставили мини под нея. — Това ще им отвлече вниманието.
— И ще ги лиши от енергия — добави Мат, припомняйки си, че от водата се получаваше водород, който използваха при ядрения синтез.
— О, не. Електростанциите използват не повече от няколко кофи вода на година. Джей, защо според теб трябва да им отвличаме вниманието? Някакви предположения?
— Мат. Веднъж вече ни помогна, ще го стори и този път…
— О, не разчитайте на мен. Аз не съм революционер. Казах ви защо съм се върнал в Болницата. Втори път нямам намерение да попадна там.
Така започна спорът.
Мат не взе почти никакво участие в него. Твърдо бе решен да не се завръща в Болницата. Ако можеше, щеше да се прехвърли на плато Гама и да изкара там остатъка от живота си, използвайки за защита своята парапсихична способност. Като го открият там, ще се премести другаде — дори на Алфа. Колкото и да го беше закъсал, не смяташе да изхвърля бъдещето си на боклука.
Никой от останалите не посрещна с разбиране или съчувствие възгледите му — дори Лени. От тяхна страна продължаваха да се сипят аргументи, вариращи от призиви за патриотизъм, до заплахи за лична разправа и откровени предизвикателства към мъжкото му достойнство. Най-досаден от всички се оказа Джей Худ. Човек можеше да си помисли, че тъкмо той е изобретил „невероятния късмет на Мат Келер“, а Мат просто беше откраднал тази способност. Сякаш владееше монопола над този нов вид телепатия.
Всичко това в доста голяма степен можеше да се определи като нелепо. Те го умоляваха, уговаряха и заплашваха — без никакъв шанс за успех. В един от случаите все пак сполучиха да го уплашат, при друг го ядосаха до такава степен, че Мат излезе извън себе си. И в двата случая спорът внезапно се преустановяваше и Мат оставаше насаме с раздразнението си, докато Синовете на Земята обсъждаха каквото им хрумнеше, а зениците им се свиваха като глави на карфици всеки път, когато поглеждаха към Мат.
След втория случай първи Хари Кейн осъзна какво става и нареди на останалите да го оставят намира. Избраният път явно не помагаше с нищо за създаването на практичен план.
— Иди се разходи — посъветва той Мат. — След като не желаеш да ни помогнеш, поне не ни пречи. А и не виждам смисъл да присъстваш на обсъждането. Тези въпроси явно вече не те касаят. Току-виж си решил да откупиш с някое сведение свободата си от Кастро.