Исус Пиетро включи интеркома.
— Мис Лосен, свържете ме, моля ви, с интеркома на Болницата.
— Незабавно. — Мис Лосен никога не го наричаше „сър“. В жилите й течеше повече аристократична кръв, отколкото в неговите, а и зад нея стояха могъщи покровители от екипажа. За щастие тя се справяше чудесно с работата си. „Все пак, някой ден сигурно ще си имам ядове с нея…“
— Всички са на линия, сър.
— Говори Главата — произнесе Исус Пиетро. — На всички ви е известно, че вчера през нощта в Болницата е проникнал един колонист. Същият, заедно с още няколко затворници е напуснал пределите й тази сутрин. Разполагаме със сведения, че тази група се е занимавала с разузнаване защитните средства на Болницата, с цел подготовка на нападение, което ще бъде осъществено най-вероятно тази нощ… Някъде между този час и изгрев-слънце Синовете на Земята почти със сигурност ще предприемат атака срещу Болницата. На всички вас бяха раздадени карти, на които е указано местоположението на разположените днес допълнителни защитни приспособления. Запомнете ги и внимавайте да не попаднете в някой от капаните. Разпоредих се всички капани да бъдат заредени с максимална парализираща доза, която може да се окаже фатална. Повтарям — изходът може да бъде фатален… Вероятността колонистите да предприемат фронтална атака е твърде малка. Затова от всички вас се очаква повишено внимание към всякакви „случайни“, или „нетипични“ опити за проникване на територията на Болницата, дори на хора, носещи нашата униформа. Бъдете стриктни в проверката на удостоверенията. Ако забележите някой непознат, незабавно искайте да ви покаже документите си. Сравнявайте лицето със снимката. Бунтовниците не са разполагали с достатъчно време, за да подправят удостоверенията… И последно. Не се колебайте да стреляте в някой от своите — ако това се наложи.
Той изключи интеркома, почака мис Лосен да прекъсне връзката и й нареди да го свърже с енергийния отдел.
— Изключете енергоподаването във всички колонистки райони до утре сутринта — издаде заповед той.
Служителите в Енергетиката се гордееха със своята работа, смисълът на която бе непрекъснато подаване на електричество. Последваха гръмки протести.
— Изпълнявайте — прекъсна ги Исус Пиетро и изключи връзката.
Мислите му отново се върнаха към лелеяната мечта за превъоръжаване на всички изпълнители със смъртоносни игли. Само че тогава те щяха да се боят да стрелят един в друг. И което беше по-лошо — ще изпитват опасение от собственото си оръжие. Нито веднъж след подписването на Каузата за далечните светове на тази планета не беше прилагано смъртоносно оръжие. А и отровните игли бяха произведени толкова отдавна, че сигурно вече бяха изгубили своята ефективност.
Тази вечер той прати по дяволите първата от безбройните традиции. Направи ли само една погрешна стъпка, ще се наложи сам да плаща за всичко. Не беше от онези, които лесно грешат. Но сега не ставаше въпрос само за избягалите затворници. Из въздуха се усещаше нещо друго, намирисваше на сериозна промяна. Нещо ще се случи.
Неясна червена линия отделяше черното небе от черната земя. Тя постепенно избледня и внезапно навън блеснаха светлините на Болницата, прогонвайки надалеч мрака на нощта. Някой донесе на Исус Пиетро вечеря и той започна да се храни припряно, а когато отнесоха подноса, задържа каната с кафе.
— Ето там, долу — каза Лени.
Мат кимна и бутна напред ръчката на пропелерите. Спускаха се към среден по размери жилищен дом, който отдалеч приличаше на грамадна, четвъртита купа сено. Купата имаше прозорци, а от едната й страна бе разположена издадена равна площадка, подобна на балкон. Под балкона — басейн със странна форма. Зад прозорците горяха светлини и отблясъците им трепкаха по повърхността на басейна. Самата вода беше осветена отдолу. На покрива нямаше площадка за кацане, но на отсрещната страна на къщата бяха приземени две въздушни коли.
— Аз бих избрал някоя необитаема къща — подхвърли Мат, но тонът му не прозвуча критично. Вътрешно беше признал водачеството на Лени в подривното дело.
— И какво от това? Дори и да намериш кола, как ще проникнеш в нея, след като не разполагаш с ключ? Избрах тази къща, защото повечето от обитателите й ще бъдат отвън, край басейна. Ето, виждаш ли ги? Задръж колата да видим колко ще сваля с първия откос.
В началото полетяха право на изток, към пропастта, придвижвайки се слепешком в мъглата, но достатъчно далеч от Платото, за да не долови никой шума от пропелерите. Много по-късно, когато къщата на Парлет остана далеч назад, те отново свърнаха към Платото. Мат управляваше колата, положил пушката на седалката до себе си. Никога досега не беше изпитвал подобен прилив на енергия, а заедно с него усещането за безопасност и неуязвимост.