Лени седеше на задната седалка, откъдето можеше да стреля и през двата прозореца. Мат не успя да преброи колко бяха хората край басейна. Но пушките бяха снабдени с телескопични устройства.
Чу се приглушен пукот, като от пръскане на гумен балон.
— Един — промърмори Лени. — Двама. А, още един… трима… готово. Отлично, Мат, спускай се. Уф! Не толкова бързо, за Бога!
— Слушай, да се приземя, или не?
Но Лени вече беше изскочила от кабината и тичаше към къщата. Мат я последва, но по-бавно. От басейна се вдигаше пара, като от някаква гигантска вана. По края му в различни пози лежаха трима екипарии — и тримата бяха съвсем голи. Никой досега не му беше казвал, че аристокрацията обича да се развлича с нудистки купони. Той почувства, че се изчервява, но изведнъж забеляза малка тъмна локва кръв под шията на едната жена. В сравнение с това липсата на дрехи бе незначителна подробност.
Откъм басейна къщата както преди наподобяваше сламена купа, но през тревистожълтите й сводове прозираше подлежащата опорна конструкция. Отвътре къщата съществено се отличаваше от дома на Джофри Юстас Парлет: стените бяха изпъкнали, а средата на стаята бе заета от изкуствено конусообразно огнище. Лъхаше на разкош.
Мат чу още един приглушен изстрел и се втурна вътре.
Тъкмо се беше изравнил с една от вратите в коридора, когато се разнесе втори изстрел. Зад полираната маса седеше мъж, с подвижен телефон в ръка. В мига, когато Мат го съгледа, мъжът започна да се свлича — беше доста мускулест и добре сложен, на средна възраст, облечен само с няколко капки пот и с изражение на първичен ужас върху лицето. Очите му бяха втренчени в Лени. Едната му ръка притискаше кървавото петно върху ребрата му. Ужасът постепенно започна да изчезва, но Мат бе сигурен, че никога няма да забрави това изражение. Страшно е да те нападнат с оръжие — стократно по-страшно, когато си съвсем гол и беззащитен.
— Претърси горе — нареди Лени, докато презареждаше пушката. — Трябва да намерим стаята, където са се съблекли. Ако откриеш дрехи, провери в джобовете за ключове. Побързай, няма да зимуваме тук.
Той слезе долу след няколко минути, с връзка ключове в ръка.
— В спалнята бяха.
— Добре. Хвърли ги.
— Всичките? Шегуваш ли се?
— Виж какво намерих. — Лени също държеше подредени на широка халка метални ключове. — Помисли, де. Дрехите горе вероятно са принадлежали на притежателя на тази къща. Ако вземем неговата кола, Изпълнението лесно ще ни проследи до тук. Не зная дали не проявявам излишна предпазливост, но ми се струва, че така по-бързо ще открият връзката ни с дома на Милард Парлет. Но ако изберем колата на някой от гостите ще бъде невъзможно да ни хванат дирите. Затова избираме тези. А твоите, както казах, можеш да хвърлиш.
Върнаха се при басейна, където беше оставена колата на Парлет. Лени отвори вратата и зашари с пръсти по таблото.
— Не смея да я върна обратно — промърмори тя. — Ще се наложи Хари да ползва другата. Аха… Ще я програмирам да се вдигне на десетина мили, а след това да поеме на юг — докато й стигне горивото. Готово, тръгваме, Мат.
Не беше трудно да открият за коя от двете коли са ключовете. Мат вдигна машината и я поведе на североизток, право към Болницата.
Мъглата над повърхността на Платото не беше свръхестествено гъста, но на тази височина им се струваше, че се намират на края на света. Летяха близо час, преди да видят мътно жълтеникаво петно отляво.
— Болницата — обяви Лени. Завиха натам. Жълтеникавото петно постепенно нарасна, заобиколено от гирлянди ярки светлини.
Мат рязко снижи височината.
Долу под тях се показа водна повърхност. Корпусът на колата удари водата с оглушителен плясък и кабината започна да потъва с шеметна бързина. Двамата се шмугнаха през противоположните врати и изплуваха навън. Мат имаше усещането, че ще се парализира от студ. Пропеле-рите продължаваха да вият, пръскайки наоколо водни фонтани и той заплува надалеч от тях. Брегът се огласяваше от паническите крясъци на патиците.
По дърветата бяха накачени мощни лампи.
— Къде сме? — изпъшка Мат.