Това беше също толкова сигурно, колкото че Синовете на Земята ще ги нападнат — дори и да са само петима на брой. Хари Кейн няма да им прости за избиването на неговите хора. Той ще направи всичко, на каквото е способен, без да се бои от опасностите.
А беглецът на майор Чин се беше измъкнал само на две мили от Болницата, с помощта на задигната полицейска униформа. След като е бил сам — и не са го заловили — това трябва да е единствено Мат Келер.
Пет досиета, по едно за петимата бегълци. Хари Кейн и Джейхоук Худ — стари познайници и най-опасните от Синовете на Земята; Илейн Матсън, Лидия Хенкък и Матю Келер — познаваше ги като родни братя и сестри, след вчерашното бягство. Можеше да ги разпознае от една миля разстояние и да издекламира на един дъх житието и битието им.
Най-тъничко беше досието на Мат Келер: две странички и половина. Планински инженер… улегнал, без семейство… никакви любовни връзки… никакви сведения, че е бил свързан с бунтовниците…
Исус Пиетро беше обезпокоен. Каква наглост, каква нечувана дързост — Синовете на Земята да проникнат в Болницата, да освободят своите другари! Но ако Мат Келер служи на собствените си интереси…
Ако призракът от плато Алфа не е бунтовник, а същество със собствени, непредсказуеми цели…
Ето ти и повод за безпокойство. Последната глътка кафе изведнъж се оказа ужасна на вкус и той отблъсна ядосано чашката. Той забеляза, не без облекчение, че мъглата навън се разсейва. На бюрото му лежеше купчинка от пет папки, встрани още едно, шесто досие и щадящ пистолет.
Небето изглеждаше оранжево-сиво на светлините на Болницата. Стената се издигаше над тях подобно на гигантска планинска верига, черна контрастна сянка, прорязваща сияещото небе. Над главите им отекваха равномерни стъпки.
Прокраднаха се дотук плътно притиснати един до друг. Бариерите на електронните очи прескочиха един след друг, като си помагаха и се озъртаха да не ги забележи някой от стената. Никой не ги видя.
— Защо не използваме вратата? — попита шепнешком Мат.
— Няма да я отворят, ако Кастро е изключил електричеството. Имам друга идея.
— Казвай.
— Дали да не рискуваме и да създадем малка суматоха… А, ето го.
— Кое?
— Детонаторът. Не бях сигурна, че ще е тук.
— Детонаторът?
— Виждаш ли, сред изпълнителите има много чистокръвни колонисти. Трябваше да внимаваме с кой от тях се свързваме, но въпреки това изгубихме много добри сътрудници, попаднали не на този, който ни е нужен. Не се отказвахме, тъй като смятахме, че рискът си заслужава. Така поне се надявам.
— И някой е поставил тук бомба по ваша поръчка?
— Надявам се. Внедрените в Изпълнението Синове на Земята са не повече от неколцина и всеки един от тях може да се окаже предател. — Тя претършува джобовете на стегнатата, елегантна куртка. — Мат, тази мръсница не е ли ползвала запалка?
— Чакай да проверя. Ето.
Лени пое запалката и зашепна предпазливо:
— Ако видят светлината с нас е свършено. — Тя се наведе над жицата.
Мат приклекна до нея, закривайки пламъчето с тяло. Същевременно вдигна поглед нагоре и забеляза две сенки, които се движеха над стената. „Почакай!“ — дръпна я той за ръката, но беше закъснял. От запалката изригна ярко пламъче и затрептя на вятъра.
Главите внезапно изчезнаха.
— Бягай! — извика пресипнало Лени и го задърпа. — Край стената! — Мат я последва неохотно. — А сега лягай! — Той се просна по корем до нея. Недалеч зад тях се разнесе оглушителен взрив. Отгоре се посипаха ситни късчета метал и бетон, нещо ожули ухото на Мат и той неволно го плесна, сякаш беше досаден комар. Така и не му остана време да изругае. Лени го задърпа да става и двамата затичаха обратно. От стената се носеха уплашени викове и когато погледна нагоре, Мат зърна бясно мятащи се силуети. Изведнъж цялата околност се озари в ярка светлина.
— Тука! — Лени приклекна и без да пуска ръката на Мат запълзя напред. Докато я следваше, Мат дочу чаткането на щадящите куршуми в камънаците зад него.
Отворът от външната страна бе достатъчно голям, за да се промъкнат в него на четири крака. Бомбата вероятно е била с насочващ заряд. Но стената беше дебела и навътре дупката се стесняваше. Докато изпълзят през тясната цепнатина и двамата се изподраскаха до кръв. Тук също имаше светлини, толкова ярки, че очите на Мат започнаха да сълзят. Покрай вътрешната страна на стената се виждаха купчинки пръст, от които ухаеше на влажна земя.