— Мини — прошепна изненадано Мат. Противопехотни мини, предназначени да посрещнат всеки, решил да се покатери и скочи от стената. — Поласкан съм — довърши той, но не му беше до смях.
— Млъквай! — сряза го Лени и под неестествената светлина на прожекторите той забеляза как се променят очите й. Тя се извърна и затича, излизайки извън обсега му още преди да успее да реагира.
Около тях трополяха тежки военни обувки — всичките се носеха в бесен бяг към дупката в стената. Обкръжени са! И най-странното бе, че никой не правеше опит да спре Лени. Дори тези, които се изпречваха на пътя й спираха докато ги заобиколи и сетне продължаваха да тичат към стената.
Никой не направи опит да спре и Мат. Той беше достатъчно невидим, само дето изгуби Лени от погледа си. Тя бе единствената, която можеше да му каже как да открие Поли. Мат спря и се огледа, изгубен сред хаоса.
Хари Кейн разглеждаше намръщен тези две толкова различни ръце, принадлежащи на един и същи човек. И друг път беше виждал трансплантации, но никога не му бе попадал екземпляр като Милард Парлет — сякаш беше съшит от много и различни парчета.
— Това не е изкуствено, нали? — попита Лидия.
— Не. Нито пък е нормална трансплантация.
— Той вече трябва да идва в съзнание.
— Дойдох — промърмори Милард Парлет и Хари се отдръпна изненадан.
— Можете ли да говорите?
— Да. — Гласът на Парлет притежаваше типичната аристократична музикалност и напевност, но очевидно бе променен от действието на парализатора. Той произнасяше думите бавно, като се замисляше след всяка една. — Мога ли да получа чаша вода?
— Лидия, донеси му малко вода.
Докато тя помагаше на Парлет да пие Хари изучаваше внимателно лицето на пленника.
— Благодаря — каза той с поукрепнал глас. — Знаете ли, не трябваше да стреляте в мен.
— Доколкото разбирам, господин Парлет, имате да ни съобщите нещо важно.
— Вие сте Хари Кейн. Да, имам за вас интересна новина. Освен това възнамерявам да ви предложа една сделка.
— Готов съм да изслушам всякакви предложения. От какъв род е тази сделка?
— Ще разберете малко преди да приключа. Какво ще кажете, ако започнем с товара на последния рамробот? Разговорът ще има донякъде технически характер…
— Лидия, доведи Джей — тя изчезна безмълвно. — Искам нашият специалист да присъства на техническите разговори. Джей е малкият ни гений.
— Джейхоук Худ? Той също ли е тук?
— Изглежда знаете доста за нас.
— Така е. Изучавам Синовете на Земята далеч преди вие да се появите на този свят. Джейхоук Худ притежава ум като бръснач. Добре, нека го почакаме.
— Изучавате ни, така ли? И защо?
— По-късно ще се спрем и на този въпрос, Кейн. Ще ни е нужно малко повече време. Хрумвало ли ви е някога, че ситуацията на Планината Ягледай изглежда изкуствена, бих казал крехка?
— Пфу! Нямаше да мислите така ако знаехте за всички неуспешни опити, които съм положил, за да я променя.
— Сериозно, Кейн. Нашето общество е изцяло зависимо от технологията. Изменете технологията и ще промените обществото. В частен смисъл, ще измените моралните норми.
— Това е смешно. Моралът си е морал.
Старецът вдигна разтреперана ръка.
— Оставете ме да се изкажа, Кейн.
Хари Кейн млъкна.
— Ще направим кратка разходка из историята на човечеството като разгледаме в частност въпроса с магана. Това изобретение е превърнало в икономически изгодно широкомащабното засаждане и отглеждане на памук на юг, но не и в северните щати. Което от своя страна довело до натрупването на голямо количество роби в една част на страната, докато в другата робството било премахнато напълно. В резултат възникнал и проблемът с расовата търпимост, който просъществувал няколко столетия. Сега да се спрем на феодалните доспехи. Рицарската етика се основавала на вярата, че тези доспехи са абсолютна защита против всеки, който не е брониран по съответния начин. Стрелата с метален наконечник, а впоследствие и откриването на барута предопределили края на рицарството и наложили създаването на нови етически и морални норми. Да разгледаме и войната, като оръжие на дипломацията… — Милард Парлет млъкна и задиша тежко, а лицето му беше сгърчено в болезнена гримаса. Той намери сили да продължи едва след няколко минути. — Защото войната е оръжие именно на дипломацията. След нея се появили отровните газове, атомните и водородните бомби и възможността да бъде създадена кобалтова. Всяко едно от тези изобретения обезличавало войната като средство за налагане на собствената воля, превръщайки я в неовладяема и всеразрушаваща стихия, а понятието нация било свързвано с толкова опасни шовинистични асоциации, че се наложило Обединените Нации на Земята да поемат властта в свои ръце за да сложат край на тези смъртоносни тенденции… Спомнете си и историята на заселването на Астероидния пояс. Чисто техническо постижение, но вследствие на което една определена прослойка от населението забогатяла до неимоверни размери, което наложило създаването на нови морални норми, защото всяка глупава и необмислена постъпка можела да доведе до смъртта на милиони невинни. — Старецът отново млъкна да си поеме въздух.