— Аз не съм историк — възползва се от паузата Хари. — Но моралът си е морал. Това, което е неморално тук и сега, ще бъде и е било неморално винаги и навсякъде.
— Не сте прав, Кейн. Етично ли е да се екзекутира човек за кражба?
— Разбира се.
— А известно ли ви е, че някога е съществувала детайлно разработена система за превъзпитаване на престъпниците? Става дума, естествено, за един бранш на психологията, който по обем далеч е превъзхождал останалите раздели. Към средата на двайсет и първи век почти две трети от престъпниците били освобождавани след пълно и успешно превъзпитаване, благодарение напредъка на този бранш.
— Това е глупаво. Защо е трябвало да се полагат подобни усилия и да се харчат средства, когато органните банки са изпитвали недостиг на… А, разбирам. Тогава все още не е имало органни банки.
Старецът най-сетне се усмихна, показвайки два реда съвършено бели зъби. Искрящи бели зъби и проницателни сиви очи — истинският Милард Парлет най-сетне възвръщаше естествения си облик под вялата, полупарализирана маска на лицето.
Само че зъбите сигурно също не са негови, помисли си Хари. И тях е получил от другиго.
— Продължавайте — подкани го той.
— В един далечен ден аз осъзнах, че моралната ситуация на Планината Ягледай е крайно нестабилна. И тогава реших да се подготвя за неизбежните последствия.
По стълбите се чу шум. В стаята дотичаха Лидия и Худ.
Хари Кейн представи вежливо Худ на Милард Парлет, сякаш ставаше дума за стар съюзник. Худ разбра намека и стисна церемониално ръката на стареца, но вътрешно потрепери, сякаш беше докоснал ръката на мъртвец.
— Не я пускайте — каза му Парлет. — Разгледайте я внимателно.
— Вече го направихме.
— Вашите заключения?
— Вас щяхме да питаме.
— По всичко изглежда, че земните специалисти са използвали биологичното инженерство за медицински цели. Товарът на капсулата се състоеше от четири безвъзмездни подаръка, заедно с подробни инструкции за това как да ги ползваме. Един от подаръците представляваше своеобразен симбиот от гъбички и вируси. Потопих си палеца в него, а сега тази гадост обновява цялата ми кожа.
— Обновява?… Прощавайте — досети се Худ. Не биваше да прекъсват Парлет, старецът все още срещаше известни затруднения с речта си.
— Точно така. В началото той разтваря епидермиса, оставяйки само подлежащите живи клетки. След това по някакъв начин стимулира ДНК-паметта в дермата. Вероятно с това се занимава вирусният компонент. Сигурно ви е известно, че вирусът не може да се възпроизвежда, той принуждава своя приемник да създава нови вируси, въвеждайки собствени репродуктивни вериги в клетката на приемника.
— Така може да се сдобиете с постоянен гост — отбеляза Худ.
— Не. Вирусът, подобно на всеки вирус, умира след известен период. Малко след това гъбичките загиват от глад. Но погледнете колко поразително изглежда всичко! Тази гадост се придвижва като пръстен, оставяйки след себе си съвършено нова кожа! — Худ се наведе да погледне ръката отблизо.
— Този път земните специалисти направо са надминали себе си. Но какво ще стане, когато това нещо стигне очите ви?
— Понятие нямам. В инструкциите не се споменаваше нищо по този въпрос. Предложих аз да се подложа на изпитание тъй като и без това се нуждаех от нова кожа. Очаквах да изчезнат някои от старите белези. Така и стана.
— Страхотно постижение — съгласи се Хари.
— Но вие още не сте разбрали защо е толкова важно. Кейн, показах ви първо това, защото така стана, че го носех със себе си. Останалото ще ви разтърси из основи. — Парлет отпусна изморено ръката си. — Не зная що за животно е породило втория дар, но той наподобява човешки черен дроб. И в съответната среда ще функционира точно като такъв.