Выбрать главу

Лицето на Хари придоби разсеян вид, очите му се рееха някъде в безкрайността. Лидия нададе тих, изумен писък. А Милард Парлет продължи:

— Тази съответна среда, както разбирате, е човешкият организъм. Не сме го подложили на изпитания, тъй като все още не е израснал достатъчно. Вероятно ще имаме известни затруднения около осъществяването на нервните връзки…

— Значи Келер е казвал истината! — избухна Хари. — Мънички сърца и дробове! Парлет, третият дар да не е биологична тъкан за заместване на човешкото сърце?

— Да. Почти изцяло мускулна. На адреналина реагира с повишаване честотата на съкращенията, но отново нервните окончания…

— Йе-хууу! — Хари Кейн скочи и започна да танцува. Той сграбчи Лидия Хенкък в обятията си и се завъртя. Худ ги гледаше с глупава усмивка на лицето. Кейн внезапно изпусна Лидия и приклекна до Парлет.

— А четвъртият какъв е?

— Ротифер.

— Ротифер?

— Живее като симбиот в човешката кръв. И върши разни неща, които човешкото тяло не е в състояние да направи за себе си. Кейн, често ми е идвало на ум, че еволюцията като процес винаги е била далеч от съвършенството. Така например, от гледна точка на еволюцията всяко човешко същество е безполезно, след като надхвърли възрастта за размножаване. Затова не съществува и генетична програма за удължаване на живота му. Остава само инерцията на съществуването. Необходими са огромни медицински познания, за да се компенсират…

— Какво всъщност прави този ротифер?

— Бори се с болестите. Изчиства липидните плаки от вените и артериите. Разтваря тромбите в кръвта. Твърде е голям по размери, за да прониква в най-малките капиляри и освен това умира при контакт с въздуха. По такъв начин не пречи на естествения процес на тромбообразуване. Той секретира един вид еластично покритие, което заздравява слабите участъци от стените на артериите и по-големите капиляри. Всичко това удължава продължителността на съществуване. Но ротиферът не спира дотук. Той функционира като спомагателна жлеза, нещо като втора хипофиза. Така например поддържа хормоналното равновесие на ниво, каквото има всеки 25–30 годишен човек. Не произвежда мъжки и женски полови хормони и губи значителна част от времето си за да неутрализира излишните количества адреналин, но в останалата си дейност поддържа изрядно равновесие. Във всеки случай, така гласяха инструкциите.

Хари Кейн завъртя смаяно глава.

— Значи, с органните банки е свършено. Те вече са безнадеждно остарели. Нищо чудно, че се опитвахте да го запазите в тайна.

— Не дрънкайте глупости.

— Какво? — Парлет понечи да продължи, но Хари го прекъсна: — Казвам ви, свършено е с вашите органни банки! Чувате ли ме, Парлет? Тази кожна плесен не само ще замени трансплантацията на кожа, тя е далеч по-добра от нея! Животинчетата-сърца и черни дробове ще направят безсмислена трансплантацията на органи. А ротиферът въобще няма да позволи на хората да боледуват! Какво повече искате?

— Няколко неща. Животинчета-бъбреци, например. Или пък…

— Извинения.

— С какво ще замените белите дробове? Да речем, че са разрушени от прекомерна употреба на цигари? Хайде де?

— Той е прав — намеси се Худ. — Тези четири дара от Земята не са нищо повече от първия щъркел. Как ще заменим нараненото око, смазания крак, артритната става? — Той кръстосваше из стаята с напрегната походка. — Ще са ни нужни поне няколкостотин различни нови изделия на генното инженерство преди органните банки да станат излишни. А дотогава…

— Добре, достатъчно — каза Хари Кейн и Худ замлъкна. — Парлет, признавам, че прибързах. Вие сте прав. Но ще ви дам една тема за размисъл. Да предположим, че всички колонисти на Планината Ягледай узнаят само фактите за товара на капсулата. Не вашите и на Худ изводи — само истината. Тогава какво?

Парлет се усмихваше. Равните му бели зъби блестяха, придавайки допълнителна непринуденост на усмивката.

— Ясно какво. Ще решат, че от органната банка вече няма нужда. И ще чакат да бъде разформирована полицията на Изпълнението.

— А когато Изпълнението не даде ни най-малък признак за подобни действия, всички ще въстанат! Всички колонисти на Планината Ягледай! Болницата може ли да устои на такъв щурм?