Сега вече вратът му беше укрепнал достатъчно и той вдигна глава, за да види втренчените в него нетърпеливи погледи. Хубава аудитория, няма що. Изведнъж му хрумна с какво да продължи.
— Досега вие не можехте да вдигнете бунт, защото не успявахте да убедите достатъчно количество хора в правотата на вашите идеи. Сега вече това е напълно по силите ви. Всеки един ще ви повярва, че органната банка на Планината Ягледай е безнадеждно остаряла. Ще почакате още малко и като видите, че Изпълнението няма никакво намерение да отстъпва, ще атакувате.
— Точно това си мислех и аз — призна Хари Кейн, — но вие ме изпреварихте. Защо тогава ме обвинявате в глупост?
— Глупаво беше предложението, което ми направихте. Вие решихте, че аз ще се опитам да скрия в тайна товара на капсулата. Напълно погрешно. Още тази сутрин аз…
— Най-сетне разбрах — прекъсна го Худ. — Намислили сте да се присламчите към по-силната страна, така ли, Парлет?
— Вие сте глупак. Тъпоумна колонистка отрепка.
Лицето на Джей Худ се обагри в тъмночервено. Той стоеше съвършено неподвижно, стиснал здраво юмруци. Парлет изглеждаше не по-малко сърдит. Старецът направи отчаян опит да се надигне, в резултат на което всичките му мускули се разтрепериха.
— Толкова ли низко е мнението ви за мен, та смятате, че съм способен на подобна подлост? — попита той.
— Успокой се, Джей. Парлет, ако имате още нещо да ни кажете — сега е моментът. И ако стане така, че отново да стигнем до неверни, според вас, заключения, не ни винете, а търсете причината в себе си — така обяснявате нещата.
Парлет заговори бавно и спокойно:
— Това, което се опитвам да направя, е да предотвратя поредната кървава баня. Достатъчно ясно ли се изразявам? Опитвам се да спра назряващата гражданска война, в резултат на която ще загине поне половината от населението на планетата.
— Няма да успеете — предупреди го мрачно Хари Кейн. — Войната е неизбежна.
— Кейн, а не можем ли ние с вас, и с вашите сътрудници, да изработим една нова… конституция за Планината Ягледай? Очевидно Клаузата за далечните светове скоро ще изгуби смисъла си.
— Така е.
— Днес произнесох реч. Имам чувството, че напоследък все с това се занимавам — да убеждавам другите — той ги погледна укорително. — Та днес свиках екстрено заседание на Съвета. Знаете ли какво означава това?
— Да. Излиза, че сте разговаряли с всички екипарии от Платото.
— Просто им разкрих — съвсем чистосърдечно — съдържанието на товарния отсек на рамробот 143. Дори им го показах. Разтълкувах пред тях всички проблеми, свързани с органната банка и връзката между технологията и морала. Заявих им, че ако дори част от тази тайна стигне до ушите на колонистите, неизбежно ще последва въстание. Направо излязох от кожата си, за да ги накарам да се страхуват. От самото начало си давах сметка, че е невъзможно да го запазят в тайна. Сега, когато тя стана достояние на трийсет хиляди души, няма никакъв начин да не я научат абсолютно всички. Кейн, извърших го за да ги предупредя. Да ги изплаша. Когато разберат, че тайната е разкрита, те ще се изплашат достатъчно, за да отидат на преговори. Поне тези от тях, които са достатъчно умни. Този ход го подготвям много отдавна. Още преди да узная за подаръка, който ни праща Земята. Честно ви казвам — понятие нямах, че ще пристигне подобно нещо. Можеше да е нов регенерационен серум, или устройство за евтино изработване на алопластични заменители, или дори нова религия. Каквото им хрумне. Но нещо витаеше из въздуха и ето го… Кейн, ние сме тези, които трябва да спрат кръвопролитието. — Парлет въздъхна уморено и облиза пресъхналите си устни. Гласът му звучеше плавно и напевно, той се издигаше и спускаше, понякога дрезгав, но необикновено убедителен. — Нека поне да опитаме. Може би ще открием допирната точка, където екипажът и колонистите ще намерят общ език.