Странен бе начинът, по който Поли протягаше ръка, за да докосне някой предмет. Но Мат започваше да я разбира. По такъв начин тя се убеждаваше, че всичко наоколо е истинско. Времето, прекарано в „ковчега“, вероятно е било далеч по-страшно, отколкото той си представяше. Сигурно там вътре се губеше съприкосновение с реалността, както и вярата в солидността и материалността на всичко извън тази изкуствена утроба.
Поли продължаваше да се притиска към него и пръстите й опипваха всеки инч от тялото му, спираха се на всяка извивка. От близостта й Мат губеше представа за околната обстановка: вдлъбнатите метални стени, дебнещите в засада оръжия и Изпълнението изгубиха значение. Остана единствено Поли.
— Помогни ми — произнесе задъхано тя. Мат се претърколи върху нея. Меката материя на дрехата й се разпори с лекотата на хартия. За един кратък миг той се зачуди какъв смисъл е имало от нея. Но това също нямаше значение.
След това Поли каза:
— Е, все пак, аз съм реална.
А Мат, който все още се спускаше някъде от далечните върхове на Нирвана, попита умиротворено:
— На това ли му казваш помощ?
— Не зная какво точно съм имала пред вид. Нуждаех се от помощ и това е всичко. — Тя се усмихна лениво. — Да допуснем, че е ставало дума за друго. Тогава какво?
— Тогава следва, че съм се възползвал от моментната ти слабост. — Той отмести лекичко глава за да я погледне. Промяната беше невероятна. — Одеве се уплаших, че съвсем ти е хвръкнала чивията.
— Така си беше.
Мат погледна нагоре, към люка, и протегна ръка към пистолета. Нирваната свърши.
— Ти наистина ли дойде да ме спасиш?
— Да. — Нищо не каза за Лени. Поне засега. Няма смисъл да разваля хубавия миг.
— Благодаря ти.
— Моля. Не забравяй, че ни предстои да се измъкнем оттук.
— Не искаш ли да ме попиташ нещо?
Тя какво, проверява ли го? И сега ли не му вярва? Всъщност, защо трябва да му вярва?
Поли се размърда под него.
— Мат. Къде сме?
— В Болницата. В самата й сърцевина. Но можем да излезем.
Тя се измъкна под него и се надигна с плавни движения.
— Ние сме на един от бавноходите! Кой е този?
— „Планк“. Това има ли някакво значение?
Тя се хвърли към ултразвуковия пистолет на втория полицай с ентусиазма на спринтьор във финалните метри и го измъкна трескаво от кобура.
— Можем да взривим атомната централа! Да хвърлим цялата прокълната Болница заедно с екипажа в небесата! Хайде, Мат, размърдай се! Има ли охрана по коридорите?
— Да взривяваме ли? Да не си се побъркала?
— Ще превърнем на прах Болницата и по-голямата част от плато Алфа. — Поли събра смачкания и скъсан комбинезон, но като видя в какво състояние е го захвърли на пода. — Ще се наложи да си услужа с панталоните на някой от тези. Чака ни работа, Мат! Победата е близо! Само с един удар!
— Каква победа? Ние ще загинем!
Поли опря ръце на хълбоците си и го погледна с отвращение. Панталоните, които беше навлякла междувременно, й бяха твърде големи.
— Вярно, забравих. Ти не си Син на Земята. Добре, Мат, ще ти дам време да се измъкнеш. Интересно, дали ще успееш да напуснеш зоната на поражение. Лично аз се съмнявам в това.
— Дойдох тук, защото ти ме заинтригува. Не съм изминал целият този път, за да извършиш самоубийство. Искам да тръгнеш с мен.
Поли надяна куртката на полицая и я завърза на кръста си.
— Ти си свърши работата. Мат, не бих желала да съм неблагодарна, но пътищата ни се разделят. Това е, защото не ни съвпадат целите. — Тя се наведе, целуна го страстно, отблъсна го и прошепна: — Не мога да изпусна такъв случай. — След тези думи се отправи към стълбата.
Мат й препречи пътя.
— Без мен няма да изминеш и половин коридор. Нужен ти е покровител. Така че ще вървим заедно и ще напуснем Болницата — ако успеем.
Поли замахна и го удари.
Блъсна го със свити пръсти точно под гръдната кост, там, където ребрата се събираха в триъгълник. Мат се преви о две, опитвайки се да обхване с ръце пронизващата го болка. Не можеше да диша и само зяпаше с отворена уста като риба на сухо. Почувства нежно докосване на пръсти по лицето си и видя, че Поли смъква от носа му газовия филтър.
Зърна я с крайчеца на окото да пълзи нагоре по стълбата. Чу как се отваря металният люк и след миг как хлопва оглушително. Вътре в дробовете му се стичаше пламтяща лава. Опита се да си поеме въздух, но го проряза нова остра болка.