Не умееше да се бие. А и какъв смисъл, когато притежаваш „късмета на Мат Келер“? Само веднъж беше ударил в челюстта един от полицаите. И това бе целият му опит. Кой би очаквал, че тази крехка девойка може да удря толкова силно?
Най-сетне започна да се изправя — милиметър по милиметър. Поемаше си дъх на дребни, болезнени глътки. Когато болката над сърцето намаля до по-поносими размери, Мат се обърна и протегна ръка към стълбата.
Глава 13
Всичко се случи изведнъж
Поли се носеше в плавен бяг. Газовият филтър беше прикрепен на носа й. Държеше ултразвуковия пистолет пред себе си, насочен някъде към средата на извитата вътрешна стена. Появи ли се противник, ще се окаже право на мерника. Отзад едва ли ще я нападнат. Движеше се твърде бързо.
Като член на вътрешното ядро на Синовете на Земята, Поли познаваше „Планк“ не по-зле от родния си дом. Кабината за управление на полета беше в противоположния край на концентричния коридор. Тя отбелязваше мислено вратите, покрай които минаваше. Хидропонната лаборатория… библиотеката…
Управление на полета. Вратата беше затворена. Нямаше стълба.
Поли приклекна, напрегна сили и подскочи. Тя увисна във въздуха и се вкопчи в напречната дръжка. Оказа се, че вратата не е заключена, а само притворена — просто никой не беше идвал тук от дълго време. За нещастие тя се отваряше нагоре — тоест навътре. Разочарована, Поли се пусна и се приземи върху пода.
Да се насочи към реакторното… не, там вероятно е поставена солидна охрана. Нали цялото Плато черпи електричество от централата.
Спря и пъхна замислено ръце в джобовете на панталона.
Пръстите й напипаха бележник.
Поли отново подскочи, вкопчи се с едната си ръка за дръжката, а с другата пъхна бележника между вратата и рамката точно на мястото, където трябваше да се намира езичето на бравата. Падна, отново подскочи, но този път удари металната врата с разтворена длан. Вратата се открехна нагоре и… се разтвори.
Далеч зад извивката на коридора някой извика:
— Ей, какво става там?
Гърдите й се повдигаха трескаво, но въпреки това се владееше чудесно. Подскочи за последен път, хвана се за рамката на вратата и се притегли нагоре. Ехо от тежки стъпки… Още преди някой да се покаже в полезрението й тя успя да затвори вратата. Тук имаше стълба, прикрепена за някогашния таван. Без никакво съмнение първоначалният екипаж на „Планк“ се е спускал по нея в тези шест кресла пред пулта за управление. Поли също се възползва от стълбата.
Тя се завъртя на последното стъпало, скочи във второто кресло, намести се удобно и обхвана с поглед командното табло. Една част от стената беше разрязана и между два от панелите вътре бе заварена най-обикновена метална пръчка. По време на полета бяха необходими и двата контролни пункта: реакторният отсек — за да се поддържа двигателят в работно и устойчиво състояние, а кабината за управление — за да се определя посоката на движение. Сега термоядреният реактор се използваше единствено за производство на електричество и контролното табло пред Поли беше мъртво.
Тя се озърна и забеляза метално шкафче, заловено с яки болтове за стената до вратата. Ако вътре има оксижен…
Имаше.
И ако в кабината няма възпламеняващи се газове… ако оксиженът работи…
Поли включи горелката и нищо не избухна. Тогава се зае да заварява вратата. Почти в същия миг привлече нечие внимание. До ушите й достигна приглушен тропот и глъчка от възбудени гласове в коридора. А след това почувства и съвсем поносимо вцепеняване — като от разсеян ултразвуков удар. Вратата чудесно изолираше парализиращия лъч, но Поли реши да не изпробва издръжливостта й. Все пак се постара да завърши със заварката, преди да се изкачи обратно по стълбата.
С помощта на горелката преряза пръчката. Работата вървеше бавно. Ако не беше заварила вратата полицаите сигурно щяха да се доберат до нея преди да е приключила. Но сега разполагаше с цялото време на света. На техния свят.
Мат изпълзя в коридора и направи няколко крачки, като се олюляваше. Дори не намери сили да затвори вратата на стаята за разпити. Вървеше прегънат на две, като притискаше с длани извора на болка в средата на тялото си. Така и не се сети да вземе втория пистолет.