— Но затова пък те хареса Верити.
— Да, след като не успях да говоря директно с теб, реших, че единственият начин да те използвам, е да спечеля Верити на своя страна.
— Значи, затова толкова настояваше да станем приятели?
— Искам да знаеш, че за мен това приятелство става истинско. Едва ли повече ще се отнасяш по същия начин, както преди, с мен, но никога няма да забравя твоето уважение и внимание.
— Забрави тези глупости и довърши историята си.
— Мисля, че вече се сещате за останалото. След като видях, че двамата сте близки, съставих своя план. Поканих ви тук първия път, за да можем с Тави да проведем малък експеримент. Исках да съм сигурна, че не си загубил таланта си. Рапирата, която беше в спалнята ти, ми струва цяло състояние. Купих я от частен колекционер и бях сигурна, че с нея са извършени поне няколко убийства. Монтирахме малка камера така, че да следим реакциите ти.
— По дяволите! — изруга Джонас.
Кейтлин не му обърна внимание. Очите й гледаха само към Верити, търсейки в нея разбиране и съчувствие. Такива чувства в сърцето на Джонас нямаше. Даже той самият беше замислил отмъщение срещу Евинджър, като не я защити пред полицията, но се бе отказал заради Верити.
— Реших да организирам ренесансов бал, защото знаех, че колкото по-близка е атмосферата до миналото, толкова по-силно ще бъде и въздействието на оръжието. Рапирата е италианска от шестнадесети век, епохата, към която Джонас е най-чувствителен.
— Всички тези приготовления са били заради Джонас? Само за да го настроят да убие Кинкейд.
— Исках Джонас да открие Кинкейд в твоята спалня след бала. Щом веднъж рапирата бе в ръцете му, нямаше да може да спре желанието си за мъст. Миналото и реалността щяха да се слеят в едно.
— А как щеше да накараш Кинкейд да дойде в спалнята ми. Аз не съм негов тип?
— Защо се заблуждаваш, Верити?
— Не се заблуждавам, нали видя какви жени имаше в офиса му, все едно че са филмови звезди.
— Но те са само секретарки, Верити. Те градят неговия имидж. А и са твърде лесна плячка и не представляват интерес за него.
— Джонас е напълно прав. Още щом те видях, знаех, че ще разпалиш най-долните страсти у Кинкейд. Той е обсебен от манията да притежава нещо чисто и невинно.
— Но аз не съм невинна! — избухна Верити.
— Излишно е да спориш за това, защото…
— Аз не съм невинна, защо всички непрекъснато ми го повтарят?!
„До тук с моя ангел спасител — помисли си Джонас. — Отново се върна малката червенокоса господарка и на нея не й се харесва да я наричат невинна или девствена.“
— Верити, не се обиждай, но аз познавам твърде добре Кинкейд и знам какво значи за него чистота и невинност. Знам, че още щом те е видял в офиса си, се е заинтересувал от теб. Тази вечер, още щом ме поздрави, веднага попита: „Тук ли е мис Верити Еймс?“
— Не знаех това… — отвърна смутено Верити.
— Но да продължа нататък. Тръгнах за Сикуънс Спрингс, без да имам никакви конкретни планове. Исках да се срещна с Куоръл и да видя с какво се занимава в момента. Но тогава срещнах теб и ти свърза всички останали елементи.
— Искаш да кажеш, че Верити щеше да е причината, да вляза в двубой с Кинкейд?
— Да, това бе основната идея. Странно е, че и двамата бяхте привлечени от една и съща жена. Ти и Кинкейд бяхте пълна противоположност. Докато ти представяше положителните страни на мъжкия пол, то Кинкейд притежаваше най-мрачните му и тъмни бездни.
— Мисля, че това е игра на съдбата — и двамата да желаете Верити. Ти, Джонас, за да я защитиш, а Кинкейд, за да задоволи страстта си за насилие — каза замислено Тави.
— А какво щеше да стане, ако Кинкейд не ме харесваше?
— Щях да изчакам, да измисля нещо друго. Щях да се реша да действам само ако имах перфектен специалист, гарантиращ моето отмъщение.
— Е, щом като ме намери за добра, как точно щеше да ме използваш?
— Трябваше Джонас да открие Кинкейд в леглото ти. А това не изглеждаше толкова трудно да бъде постигнато. В твоята спалня, същата, в която бях измъчвана и изнасилена, има тайна врата, водеща към стаята на Кинкейд. Разбира се, той знаеше добре това. Бях сигурна, че няма да устои на изкушението да дойде при теб. Бях поставила алармено устройство и, щом то се задействаше, Тави трябваше да почука на твоята врата, Джонас, и да ти каже, че нещо не е наред с Верити.
— А моята роля каква щеше да е? Да лежа в леглото и да чакам Кинкейд с отворени обятия?
— Страхувам се да ти кажа, но ти нямаше да разбереш какво става. Щеше да си сънлива и да си помислиш, че това е Джонас. Дори и да се съпротивляваше, това само щеше да направи Кинкейд още по-агресивен и необуздан. На сутринта просто щеше да си затвориш устата, защото нямаше да имаш оправдание за състоянието си.