— Не избързвай толкова с предположенията си каква жена си щяла да бъдеш през Ренесанса. Ти едва ли си сигурна каква жена си и сега.
— Мисля, че се познавам достатъчно добре.
— Не, не е така. Заблуждаваш се, малка господарке. Имаш тайни, за които дори не подозираш.
— Какви тайни? Нямам нищо, което да крия.
— Сигурна ли си? Искаш ли да ти покажа, че грешиш. И то още тази вечер.
Верити се опита да спори, но това се оказа лоша идея. Преди да произнесе и една дума, Джонас впи устните си в полуотворената й уста. Езикът му проникна и тя побърза да затвори очи. „Това е само целувка, нищо повече. Няма да му позволя да продължи по-нататък…“
Ръцете му обгърнаха тялото й, едва сега Верити разбра, че е трябвало да се откаже от тази целувка.
Имаше нещо твърде различно и странно в начина, по който Джонас движеше езика и устните си. Вкусът и усещането й се сториха толкова познати — все едно, че ги беше очаквала от дълго, дълго време. Но до този момент просто не бе подозирала, колко й бе липсвало всичко това.
Несъзнателно, сякаш подтиквана от невидими сили, дясната й ръка се вдигна и обви врата му. Усети движещите се твърди мускули под пръстите си и впи нокти в бронзовата му кожа. Той й отговори с дълбока и страстна въздишка. Устните му се спуснаха към меката част на ухото й, а после към врата й. Горещо злато се разля на малки вълни по тялото й, за да я остави зашеметена. Сега нейният език беше в устата му и се бореше с неговия. „Какъв удивителен сексуален дуел!“ Ръката му упорито се приближаваше към ръба на банския й костюм. Знаеше накъде се насочват пръстите му, но не се възпротиви, защото преминаваше през вратата на непознатото удоволствие. „Винаги мога да го спра, но точно сега не искам.“
Водата около тях се раздвижи. Джонас се бе облегнал на стената на басейна, без да прекъсва целувката. Едната му ръка поддържаше бедрото й, другата бе леко навлязла под еластичната материя на банския й. Верити се почувства в безопасност. „Изглежда, че той не се кани да прави нищо повече.“ Имаше всичкото време на света, за да се наслади на тази целувка. Обхвана с крака кръста му и погали добре оформените мускули на гърдите му. „Ще го изучавам толкова бавно, колкото и той мен. Колко дълго съм го чакала? Може ли да съм чакала него, или просто съм опиянена?…“
Мислите й бяха прекъснати от ярката светлина, която огря басейна.
— Съжалявам, че ви безпокоя, но през нощта не е разрешено ползването на басейните. Имаме няколко нещастни случая, така че ви моля да се прибирате в стаята си.
Верити подскочи от изненада, когато чу този познат глас. Отблъсна се от стената и се потопи под горещата бълбукаща вода. Секунда по-късно усети как мускулестите ръце на Джонас я издигат на повърхността. Мократа — коса закриваше лицето — и трябваше да разтърси глава, за да я отстрани.
— Здрасти, Лора…
Лора Грисуолд гледаше невярващо. Първоначалното изражение на красивото й лице бе учудено, а после устата й се разтегна в усмивка.
— Извинявай, Верити, не знаех, че си ти. Мислех си, че е някоя двойка от гостите, нарушаващи правилника. Ще ме представиш ли на твоя приятел?
По бузите на Верити изби руменина. Стъпи на стълбичката и, излизайки от басейна, се зави в бялата си хавлия.
— Лора, това е Джонас Куоръл. Започна работа при мен от петък. Джонас, запознай се с Лора Грисуолд, тя и съпругът й управляват комплекса.
Докато двамата си стискаха ръце и си разменяха любезности, Верити бе успяла да възвърне част от самочувствието си. Даже успя и да се усмихне смело на Лора.
— Труден уикенд, нали? Мислех си, че след като настъпи есента, ще идват по-малко хора, но днес с Джонас здраво поработихме. Решихме да поплуваме, за да се разтоварим. Надявам се, че нямаш нищо против?
Лора си помисли, че приятелката й говори прекалено много, но не направи опит да я прекъсне. Усмихна се и кестенявите й очи се преместиха от зачервените бузи на Верити към безизразното лице на Джонас.
Лора Грисуолд беше малко по-висока от Верити и с три години по-възрастна. Тялото й бе в идеални пропорции и от нея лъхаше енергия и здраве. Ако можеше да има перфектен мениджър, управляващ курортен комплекс, то това бе Лора. С Верити бяха приятелки отдавна и тя се отнасяше покровителствено към нея. На няколко пъти, след като получеше предварителния списък на гостите, се бе опитала да й намери подходящ приятел. Всичките й опити обаче се бяха провалили и сега остана твърде учудена, когато я видя да се прегръща с непознат мъж в басейна.