— Виж, щом нямаш достатъчно такт и не искаш да ме разбереш, забрави, че съм идвала. Отивам да си легна.
— Ей, къде тръгна. Няма ли да кажеш „здрасти“ на стария си баща. Тъкмо хвърляхме чоп с него, кой ще спи на пода.
Верити го избута встрани и едва не се спъна в прага.
— Баща ми! Той е тук?
— Цял-целеничък, Ред! — Емерсън Еймс се показа зад Джонас и здравите му зъби проблеснаха между гъстата брада и мустаците.
Разтвори широко ръце, за да я прегърне.
— Как е бизнеса, детето ми?
— Татко, заслужаваш да те нашляпам. Мислех, че си в Бразилия — Верити се отдръпна от мечешката прегръдка на баща си. — Къде беше? Отидох в Мексико преди два месеца с надеждата, че ще прекараме малко време заедно, но никой не знаеше накъде си заминал. Търсих те три дни, мошеник такъв, докато най-накрая един човек ми спомена, че си отпрашил за Рио. Защо ме покани в Пуерто Валерта, щом си имал планове да напускаш града същия ден?
— Случиха се много непредвидени неща, докато си пътувала за Мексико. Нали знаеш как стават тези работи? Трябваше да направя непланирано пътуване за Бразилия и тръгнах късно през нощта. Помислих си, че ме познаваш достатъчно, за да не се тревожиш.
— Добре е, че те познавам добре, но нямаше какво друго да направя, освен да те потърся и после да се върна обратно — поклати укорно глава Верити.
— Може ли да взема палтото ви, лейди? — обади се Джонас с пресилена галантност.
— Не, не можеш. Не виждаш ли, че съм по нощница — отвърна тя и отново се обърна към баща си. — Пропилях три дена от това, което трябваше да е ваканция, за да те търся. Отначало си помислих, че не съм си записала адреса правилно. А след това започнах да те търся от бар на бар. Знаех, че не обичаш туристите, затова проверих само местните кръчми.
Очите на Емерсън се опулиха.
— Боже Господи, Ред! Имаш ли мозък, да тръгнеш по мексикански кръчми, и то сама.
— Нямах друг избор. Ходех само по тези места, където си ме водил и където те познават.
— Има огромна разлика, когато съм с теб, и ти дяволски добре знаеш защо. Това е пълна глупост. Можеше да си навлечеш сериозни неприятности.
Верити се усмихна.
— Нали вече съм голямо момиче.
— Това значи само, че ще си навлечеш още по-големи неприятности, ако си голямо момиче — вметна Джонас.
— Татко, да ти представя нашия експерт в тази област — Джонас Куоръл.
Емерсън не обърна внимание на язвителното й подмятане.
— Скъпа, човекът е напълно прав. Не ти е било изобщо работа да ме търсиш, след като не си ме открила на този адрес. Трябвало е веднага да се прибереш тук.
— Добре, добре. Знам, но не постъпих така. Посетих няколко пивници и любезно помолих барманите да ми кажат къде си. И, разбира се, се забърках в една каша.
Светлите очи на Емерсън я гледаха студено.
— Защо, какво се е случило?
— Както и двамата предполагахте, навлякох си големи неприятности. Едва не загубих чантата, честта си, а може би след това щях да се простя и с живота си. Повярвай ми, по-добре ще е да ти спестя подробностите.
— По дяволите, Верити! Познавам тези места твърде добре и, ако трябва, ще се върна, за да счупя няколко глави. Кажи ми сега, какво точно се случи?
— Ами… нищо — измънка Верити, опитвайки си да не си спомня събитията от онази ужасна нощ.
— Как така „нищо“? Нали досега твърдеше, че някой те бил нападнал — обади се Джонас.
— Бях спасена в последната минута. Всичко беше доста вълнуващо — започваше да й харесва, че бе спечелила вниманието и на двамата. — Грешката ми беше, че завих по една малка уличка и влязох в мръсна кръчма, която се оказа свърталище на градската измет. Разбрах, че трябва да се махна, но някой ме сграбчи за ръката. — Верити се обърна с усмивка към Джонас, който следеше разказа й с напрегнато изражение. — Да ти се намира още малко от тази евтина водка, която пиеше?
Той кимна, но си личеше, че последното нещо, което искаше в момента, бе да й донесе водка. С провлачени стъпки се запъти към кухнята. Чу се звън на стъкло и след малко се появи отново.
— Ето, това е последната — тикна чаша в ръцете й. — Казвай какво се случи после.
— Да, Ред, ти спря на най-интересното място. Също както прекъсват уестърните с тези гадни реклами.
Емерсън отпи голяма глътка и изпъна крака.
— Джонас, бащинството си има и отрицателни страни. Мога да полудея, постоянно съм в стрес, че нещо може да й се случи.
— О, татко! Едва ли знаеш значението на думата „стрес“. Начинът ти на живот напълно я изключва.