— Ама как, не съм ли ти казал? Започвам да пиша нова поредица от книги. Фантастични уестърни.
— Фантастични уестърни?
— Да, ще стане супер. Ще използвам класически сюжети с каубой и индианци, но на някаква отдалечена планета, населена с екзотични същества.
Верити не знаеше какво да прави — да плаче или да се смее. Само си бе въобразявала, че вече достатъчно добре познава баща си.
— Но каква връзка има Мексико с футуристичните уестърни?
— Чудесно място и атмосфера. Вече почти завършвам романа и затова те извиках. Зная, че имаш нужда от почивка, а и винаги си обичала Мексико. Само че точно след като ти се обадих, джентълменът, на когото дължа известна сума в долари, стана много нетърпелив. Бях изненадан и нямаше начин да те предупредя, за да отложиш пътуването. Знаех си, че ако не ме откриеш, ще ме разбереш. Реших да си опитам късмета в Бразилия. Не бях ходил скоро там. Както обикновено, ми провървя и всичко се оправи. По-точно казано, ще се оправи, защото има още някои детайли. Затова съм и тук.
— Какви са тези „детайли“? — попита подозрително Верити.
— Трябва да приключа една операция. Когато го направя, ще имам достатъчно пари в брой, за да изплатя дължимата сума на този упорит джентълмен, следващ ме по петите от три месеца.
— Какво имаш предвид с „операция“?
Емерсън изпъшка и поклати недоволно глава.
— Куоръл, виждаш ли, сега сигурно си мисли, че търгувам с дрога.
— За стара мома има доста богата фантазия.
— О, млъкнете и двамата! Татко, чакам обяснение.
— Ред, придобих много необичайни, но изключително ценни вещи. Все още са в чантата ми, вън в колата. Казаха ми, че такива работи се продавали само по музейните търгове. Но първо нямам необходимото време, за да организирам подобно нещо, и второ, нямам документи за собственост, и най-важното, за автентичност. Трябва много бързо да се отърва от тези предмети по обясними причини.
— Трябва ти частен колекционер — обади се Джонас. — Някой, който да е завладян от своето хоби и да не задава излишни въпроси.
Емерсън го погледна с уважение. — Точно така, дискретен частен колекционер. За предпочитане такъв, за когото цената няма значение. Затова и дойдох в Щатите. Тук ще ми е много по-лесно да открия подходящ човек. Но първо ми трябва експерт, който да оцени вещите. Искам да знам, с какво точно разполагам, защото засега имам само думата на предишния им собственик, че са изключително ценни.
Джонас въртеше в ръце празната си чаша.
— Какво точно се опитваш да продадеш?
Лицето на Емерсън грейна.
— Ей сега ще ви покажа.
Той тръгна към изхода и, минавайки покрай дъщеря си, разроши косата й с пръсти.
— Връщам се след минута. Да не се хванете за гушите, докато ме няма.
Вратата се тракна и за момент настъпи мълчание.
— Е, шефе, казваш, че си дошла да ми се извиниш?
— Не знам какво ми стана — измърмори саркастично Верити. — Сигурно съм полудяла.
Джонас прекоси стаята и застана пред нея. Взе чашата от ръката й, а после заедно със своята я сложи на масата. Дланите му погалиха раменете й.
— Колко благородно. Е, щом не искаш да ми се извиниш, ще си помисля, че се срамуваш. Все пак, благодаря за вниманието. Приемам извинението ти, малка господарке — лицето му изведнъж се приближи до нейното и той целуна върха на вирнатото й носле. — Какво имаш под това вълнено палто? — Пръстите му се плъзнаха отдолу. — О, какво виждам? Нощница!
— Какво те интересува моето облекло? Мисля, че ти също ми дължиш извинение.
— Напълно съм съгласен. Но моят грях е по-тежък и все още не съм го осъзнал. Ще трябва да ми дадеш малко време за размисъл, Верити Еймс…
Верити вече си мислеше, че той ще я целуне пак, този път по устните, но вратата рязко се отвори и студеният вятър разроши косите й. Баща й влезе в стаята, носейки стар, изтъркан куфар. Гледаше ги с подчертан интерес, докато Джонас сваляше ръце от рамената й.
— О, извинявам се. Май че прекъснах нещо? Вие двамата добре си подхождате.
— Не се извинявай, татко, човекът работи за мен.
— Е, сигурно получава и нещо друго, освен седмична заплата.
— Стига, татко! Дай да видим какво носиш.
— Погледнете. Ако тези неща са истински, старият човек ще изкара парички, ще плати дълга си на онази хрътка, а и може да му останат малко.
Емерсън разтвори куфара и вътре се оказаха два старинни пистолета, поставени в специални гнезда.
Верити се приближи, за да разгледа дългоцевните оръжия. Изглеждаха ужасно смъртоносни и красиви същевременно. Дръжките им, боядисани в синкаво, бяха силно извити и завършваха с малки топки. Но, за разлика от други оръжия ръчна изработка, те нямаха никаква декорация. Бяха прекалено прости като дизайн и изработка. Липсата на украса сигурно се свързваше с тяхното пряко предназначение.