Ръцете на Джонас обвиха по-плътно талията й.
— Отпусни се. Всичко свърши.
— Какво е свършило.
— Нищо. Няма значение. Верити, искам да ти кажа, че с мен си в безопасност. Кълна се, че е така. Моля те, не бягай повече от мен.
Верити го гледаше втренчено, не разбирайки какво става.
— Джонас, какво искаш да кажеш?
— Ти знаеш. И то много добре, вече не си дете. Ти си зряла жена и ме привличаш. Чета го в очите ти. Знам, че ме желаеш, както и аз теб. Разбрах го още когато се целувахме в басейна. Отдай ми се. Желая те сега, веднага…
И в този момент Верити му повярва. Изглежда, че не само Джонас имаше способността да прониква в съзнанието, душата и чувствата й. Сега и тя можеше да го гледа и да научава все повече нови неща за него. Все пак усещаше, че Джонас много по-лесно се бе справил с урагана, бушуващ в душата му. Тя с доста усилия бе преодоляла ужаса от преследването в тъмния тунел. Не искаше да сравнява тези неща, но женската интуиция и подсказваше, че той говореше истината, че цялата му мисъл е концентрирана върху нея. За свое учудване осъзна, че и самата тя го желаеше. Искаше й се да изтрие от паметта си спомена за страха, който бе изживяла, макар да имаше съмнение, че той бе свързан и с Джонас. Всичко това нямаше никакво магическо обяснение, но някакво шесто чувство и подсказваше, че те двамата си принадлежат и се нуждаят един от друг тази нощ.
Не можеше да определи какво точно изпитва. Сякаш не бе изпила няколко глътки, а цяла бутилка водка. Никога не беше имала подобни чувства към нито един мъж.
Лек нощен ветрец разлюля върховете на боровете и я накара да настръхне. След малко още една тръпка премина по тялото й. Но този път тя не бе причинена от студ или страх, а от нежното докосване на силните ръце на Джонас. Фразата, която се бе породила, когато се целуваха за първи път в басейна, отново изплува в съзнанието и. „Това е истинският мъж, мъжът, когото чакам от толкова дълго време…“
Инстинктивно се притисна към него, търсейки топлината на тялото му и същевременно рушейки бариерата, която сама бе градила цели 28 години. Бариера, непреодоляна досега от никой мъж. Отпусна глава на рамото му и мълчаливо даде отговор на въпроса му, поглеждайки го смело в очите. Джонас не се поколеба и секунда, за да я привлече в обятията си.
— Да, Верити — ти ме желаеш, знаех го…
Устните им се галеха в гореща, жадна, изпълнена с неудържимо желание целувка. Тя вече не беше като онази в басейна. Тогава Верити бе усетила едва-едва огромната страст, таяща се в него. Този път целувката му замъгляваше сетивата й по същия начин, по който ужасът го бе направил в бунгалото на баща й. Но вече желанието за бягство го нямаше. Искаше й се да остане, да бъде увлечена във водовъртежа на страстта, който отмиваше съмненията, предубежденията и бариерите, които си бе изграждала 28 години. Чувстваше, че би могла да изпита нещо ново и непознато досега. Това я караше да трепери от вълнение и нетърпение. Нетърпение да даде отговор на онова, което изискваше от нея Джонас. Знаеше, че бе способна да надмогне сладката примка на желанието, но необходимостта да откликне на отчаяния му зов беше много по-силна и непреодолима. Никога преди не бе пожелавала друг мъж по този начин. Усети, че главата й се замайва и че губи равновесие. Инстинктивно обгърна раменете на Джонас и пръстите й се заровиха в черната му коса.
— Верити, тази вечер ще ми откриеш всичките си тайни. Без повече увъртания…
Ръцете му се сключиха по-здраво около талията й. Верити вече усещаше твърдостта на неговата мъжественост през протритите му дънки. Кракът му се плъзна между бедрата й и я накара да затрепери от възбуда.
— Чудесна си, Верити. Толкова си нежна и топла. Устата му бавно обхождаше елегантната извивка на шията й. Зъбите му леко захапаха ухото й, карайки я да стене от удоволствие.
— Искам те! Не мога повече, Верити. Ще полудея така… Искам да бъда в теб.
Джонас я поведе към бунгалото. Верити отпусна глава на рамото му. Коленете й странно бяха омекнали.
За около минута стигнаха до вратата й, а после приятната топлина на стаята ги обгърна. Верити стоеше на прага, премигвайки от ярката светлина, и се чувстваше като гост в собствения си дом. Не знаеше какво да предприеме. Джонас се пресегна и изключи осветлението.
— Не ни трябва, нали?
На лунната светлина, проникваща през прозореца, Верити видя блясъка и разгарящия се огън на възбудата в очите му, прочете желанието и нетърпението в тях! Много по-добре се чувстваше така. Това й помогна да не нахлуе отново страха в душата й.