Повече не можеше да задържа напрежението. То я разтърсваше. Или трябваше да скочи от леглото, или да продължи по-нататък, откъдето вече не можеше да се върне.
— Прегърни ме, скъпа. Обвий ме с ръце и ми помогни да вляза в теб. Така и двамата ще бъдем в безопасност.
Искаше й се да му каже още един път, че не разбира какво става, но вместо това се притисна по-силно към него. Едната му ръка се плъзна под корема и, за да направи място за масивните му бедра, и Верити впи нокти в гърба му Джонас изохка. Огромната му мъжественост се опитваше да си проправи път в съпротивляващото й се тяло. Верити имаше нужда от време. Трябваше да го предупреди.
— Джонас, спри за малко, искам да ти кажа нещо…
— Не сега, скъпа, ще ми го кажеш след това… — прошепна той в ухото й и направи по-силен тласък.
Верити изстена от болка и от възмущение, че не иска да я изслуша, че е толкова голям, а бърза да проникне в нея. Мислеше си, че има представа какво е да правиш за първи път любов, но всичко се бе оказало съвсем различно. Тялото й гореше и се мяташе инстинктивно. Джонас най-после се спря, когато ноктите й се забиха дълбоко в кожата на гърба му.
— Ох, какво правиш? Верити, какво ти става?!
Бе очаквала това ново усещане, да приеме нещо чуждо в себе си. Бе предвидила, че ще има известна трудност и неудобство, но не можеше да се справи с непоносимата болка, която просто я раздираше.
— Стига, Джонас! Казах ти, спри!
— О, по дяволите! Откъде можех да се сетя? Хайде, стига, вече е твърде късно, отпусни се. Много си напрегната и така само си причиняваш болка.
— Не съм аз тази, която си причинява болка, а ти ми я причиняваш. Спри ти казах! Предупредих те, че искам да ти кажа нещо, но ти не искаше да ме изслушаш. Мъже! Винаги си мислят, че знаят всичко.
— Но ти не ми каза защо искаш да не бързам.
Джонас бе се приповдигнал на лакти и ръцете му трепереха от напрежение. Тялото му не се движеше, но той все още беше в нея, макар и не целият. Мускулите на гърба и бедрата му се бяха стегнали като стоманени. Челото му бе потно.
— Не допусках, че ще искаш толкова подробно обяснение. Помолих те да бъдеш джентълмен, да не бързаш толкова…
— О, Верити, успокой се. Вече е твърде късно. Извинявай, ако съм те наранил, но кълна ти се, не знаех, че е това… Сега всичко ще е наред, повярвай ми. Моля те, скъпа. Ти ме желаеш, както и аз теб.
Отчаянието в гласа му я накара да омекне. Пое си дълбоко дъх и се опита да мисли трезво. „Джонас е прав, не е виновен, че аз съм тясна и ме боли. Просто трябва да се отпусна…“
Това, което се бе случило, не можеше да е само по негова вина. Никога не бе прехвърляла отговорност за своите действия върху друг човек.
„Защо се опитвам да се крия? Защо не си призная, че и аз искам да се любим?“
Спомни си как си бе представяла, че се люби с него още първия път, когато я бе целунал. А може би дори още когато бе застанал на прага на ресторанта.
Опита се да отпусне стегнатите си мускули.
— Точно така. Видя ли, че можеш да го направиш. След малко ще се чувстваш много по-добре, повярвай ми.
Джонас не навлизаше в нея. Тялото му бе като издялано от мрамор. Целуваше унесено гърдите, корема й, сякаш за да й вдъхне сила и увереност.
Верити облиза пресъхналите си устни.
— Хайде да спрем за сега. Може… може би не си допадаме физически. Изглеждаш ми прекалено голям, просто ме разпъваш до болка. Сигурно нещо правим неправилно.
Гърлото му издаде звук, наподобяващ смях и въздишка на удоволствие едновременно.
— Не е така и ти го знаеш. Ние сме създадени един за друг. Отпусни се и ми се довери.
Джонас надигна таза си, колкото да направи място за ръката си, която провря между бедрата й. Верити се изви в дъга от наслада, когато пръстите му проникнаха във влажната й утроба. Удоволствието й компенсира всички болки, които бе изпитала до този момент.
— По-добре е, нали?
— Може и да оживея след всичко това…
Вкопчи се в раменете му, но този път, без да се налага да забива ноктите си. Вдигна нагоре бедрата си и с удоволствие установи, че така Джонас може по-бавно и болезнено да потъва в нея. Новото усещане започваше да й харесва.
— Радвам се, че мислиш така, защото аз не мога да съм сигурен за себе си.
Джонас напредваше внимателно, сантиметър по сантиметър, чувствайки, че плътта, стягаща го преди, се отпуска. Опознаваше все повече и повече нейната влажна пламтяща утроба. Когато разбра, че е стигнал до край, опита леки тласъци.
— О, Верити прекрасна си! Толкова си тясна! Никога не съм се чувствал така.