— Джонас не бързай!
— Скъпа, опитвам се, колкото е възможно по-бавно, но едва ли ще издължа дълго. Още малко и ще се побъркам.
Задържайки дъх, Джонас отдръпна ръката си. Притисна Верити към себе си и тя, за да му помогне, обгърна с бедра кръста му.
— Верити!
Чу като на сън името си и разбра, че Джонас вече е загубил самоконтрол. Тласъците му следваха един след друг, карайки тялото й да тръпне от удоволствие. Най-накрая той издаде приглушен вик, за последен път навлезе дълбоко в плътта й и после замря. Изминаха няколко секунди, преди да се претърколи до нея, полагайки глава на гърдите й. Верити лежеше, прикована от тежестта му, галейки с върховете на пръстите си местата, където бе забивала ноктите си. Впери очи в тавана и се усмихна на себе си. Достатъчно книги беше прочела, за да знае, че всичко бе минало нормално. Въпреки че не бе изпитала нещо особено, чувстваше се напълно задоволена. С удоволствие осъзнаваше, че беше помогнала на Джонас да изживее своя оргазъм. Предусещаше, че оттук нататък всичко ще бъде много по-добре. Желаеше тази нощ да се повтори, колкото се може по-скоро.
Джонас мълча дълго време, почивайки си и наслаждавайки се на нежното й докосване. После с лека въздишка вдигна глава и целуна ухото й.
— Трябваше да ми кажеш, че ти е за първи път.
— Не сме говорили на тази тема. Не очаквах, че всичко ще стане толкова бързо. Мислех си, че ще изминат седмици и дори месеци, докато те опозная и чак тогава…
— Наистина ли? И мислиш, че аз щях да чакам толкова дълго? Говориш за седмици, а аз не знаех, дали ще издържа и няколко дни. Нима не разбра какво ми е, още когато те видях за първи път.
Верити се засмя доволно.
— Не разбирам. Кажи какво ти е?
— Ти направо ме подлуди. На двадесет и осем си, а още нямаш приятел. Просто не е за вярване.
— Не си ли чел статистиката? Броят на мъжете непрекъснато намалява.
— О, стига, Верити. Кажи ми истинската причина, не ме будалкай.
— Ами никога нещата не тръгваха добре.
Джонас я притегли към себе си и се взря в лицето й.
— А с мен добре ли ти беше?
— Мм, не знам със сигурност…
Верити се притисна по-плътно към него.
— Скъпа, отговори ми. Съжаляваш ли, че го направихме?
— Е, добре. Рядко съжалявам за нещо, което съм извършила. Мой ред е да те попитам. Кога ще го направим отново?
Смехът му отекна в стаята.
— Знаех си аз. Не може в живота да си „господарка“, а в леглото да си по-различна. Все пак това ме устройва напълно. Ти ми напомняш за някого.
— Само не ми казвай, че приличам на някоя твоя интимна приятелка.
— Не, не е това. Ще си спомня след малко.
— А междувременно какво можем да правим?
— По дяволите! Аз събудих едно чудовище — ухили се Джонас, освободи се от прегръдката й и стана от леглото. — Стой там, където си.
— Къде отиваш?
— Сега се връщам — отвърна през рамо, преди да изчезне в банята.
Верити видя светлината от полуотворената врата и чу шуртенето на водата. Надигна се леко и започна да изучава болките и безмълвните протести на преди неизползваните си мускули. Чувстваше се морна, но безкрайно щастлива. Гореше от нетърпение отново да изживее същото удоволствие с Джонас — мъжът, който тази нощ й беше отворил вратата към един нов свят. Животът й оттук нататък й се струваше изцяло променен. През краткото време, от когато го познаваше, Джонас изцяло бе завладял мислите й — ядосваше я, привличаше я, възбуждаше любопитството й. И едва сега Верити осъзнаваше, че повече не искаше никога да се раздели с него. Усещането, че той я желае, и че също има нужда от нея, я изпълваше с особено задоволство.
Верити стана и започна да събира разхвърляните на пода дрехи. Грижливо ги сгъваше и подреждаше на стола. Когато вдигна изтърканите дънки на Джонас, от джоба им изпадна нещо метално. То се търколи и попадна точно в ивицата светлина, струяща от отворената врата на банята. Знаеше какво е още щом звънна на пода. Нейната обеца — обецата, която беше загубила преди два месеца в Мексико.
Гледаше невярващо малкото златно украшение и блестящият, нов свят, в който току-що бе пристъпила, се стопяваше в небитието. Седна отмаляла на леглото и в този момент се чуха тихи стъпки. Джонас влезе в спалнята с хавлиена кърпа около бедрата си. Очите му проследиха погледа й и доволното му усмихнато изражение веднага изчезна. Верити напразно търсеше по лицето му отговор на мълчаливите си въпроси. Той въздъхна дълбоко и седна до нея.
— Това е дълга история…
Глава VI
„По дяволите! Как мога да бъда толкова глупав и лекомислен!“ Твърде късно Джонас осъзнаваше, че е допуснал фатална грешка. Беше напълно забравил за обецата и за рисковете, които съществуваха, ако Верити я откриеше. Не бе очаквал подобно бурно сексуално желание, след като бе излязъл от психическия тунел. Необходима му беше огромна воля, за да запази спокойствие и да я изпрати до бунгалото й. След като не бе могъл да се въздържи и страстта напълно го бе заслепила, всичките му добре обмислени действия се бяха провалили едно след друго. Като връх на всичко Верити се бе оказала девствена и без какъвто и да е сексуален опит.