Никога не бе изпитвал подобни чувства, когато докосваше старинни предмети. Вярно, един път яростта дотолкова го бе обсебила, че едва не бе убил човек, но този случай нямаше нищо общо с чисто сексуалното желание. Със сигурност това имаше връзка с откритието, че Верити, макар и несъзнателно, също може да влиза в психическия тунел.
Чувството, което изпита, след като се бяха любили, едва не го бе накарало да закрещи от възторг. Неописуемо сладостното облекчение от събираното през годините напрежение бе замаяло главата му.
„По дяволите тази обеца! Сега Верити чака обяснения.“
Все още не бе измислил начин как да й обясни. „Как мога да й кажа, че тя е ключът, контролиращ уменията ми?“
— Не мога да го повярвам, Джонас! Не е възможно! Как е попаднала тази обеца в теб?
Джонас бавно стана от леглото. Страхуваше се, че ако направи някое по-рязко движение, Верити ще изпадне в паника.
— Аз бях другият мъж онази нощ, когато старият Педро се опита да те изнасили. Ти не успя да видиш лицето ми, защото щом се появих, побягна. Честно казано, никога не съм виждал жена да бяга толкова бързо. Сякаш дяволите те бяха подгонили.
Верити го гледаше втрещена.
— Какво? Намерил си обецата ми и си ме последвал до Сикуънс Спрингс?
— Не беше лесно, отне ми два месеца.
— Но защо? Не мога да те разбера!
— Вярваш ли в любов от пръв поглед?
— Не. Не вярвам и в принца от приказките, ако това е следващият ти въпрос. Никой мъж няма да последва една жена, защото случайно е намерил обецата или обувката й. И между другото, едва ли си могъл добре да ме огледаш.
Джонас отново си припомни събитията от онази нощ в Мексико. Все още чуваше грубите дрезгави гласове на пияните мъже, когато в пивницата влезе червенокосата чужденка.
— Откъде си толкова сигурна? Видях рижата ти коса, когато застана на вратата и попита за баща си. Видях лицето и цвета на очите ти. Не мога да ги забравя, защото просто никога не бях виждал такъв оттенък на зеленото.
— А ти къде беше?
— Стоях отвън, облегнат на стената.
Нямаше смисъл да й обяснява, че я беше следил близо час преди това, след като се бяха разминали на улицата. Щеше само да задава още въпроси, за които той нямаше готови отговори.
— Джонас, нищо не мога да разбера. Във всичко това няма никаква логика. Нима се опитваш да ми кажеш, че след един поглед и една паднала обеца си пропътувал 2000 мили до Сикуънс Спрингс? И очакваш да ти повярвам?
— Проследих те, защото чувствах, че трябва да го направя. Исках да те видя отново. Все пак аз те спасих от Педро. Нима се учудваш, че искам да науча малко повече за теб. Проверих на другия ден в хотела, но вече си беше заминала.
— Когато се появи, помислих си, че ще ме изнасилиш.
— Е, сега знаеш, че това не е така, нали?
Верити се отдръпна от него и обви тялото си с чаршафа.
— Не съм много сигурна. Може би си просто по-нежен от Педро.
Джонас скочи като ужилен и я хвана за раменете.
— Това, което току-що каза, е сериозна обида. Знаеш много добре, че случилото се между нас няма нищо общо с изнасилването. Не си позволявай да ме обвиняваш. Когато тръгнах към банята, ти ме молеше да се върна по-бързо, за да правим отново любов.
Верити сведе очи.
— Прав си, съжалявам. Това не беше изнасилване, но не беше и любов. И така, защо си тук, Джонас? Защо си ме проследил? Защо започна работа при мен, а сега и ме вкара в леглото?
„Тя никога няма да ме разбере. Единственото, което мога да направя, е да повтарям едно и също“ — мина му през ума.
— О, Господи, Верити, това е истината. Повярвай ми исках да те видя отново. Ако беше останала още малко докато се справя с Педро, щяхме да се запознаем. Ти избяга и аз те проследих.
Верити се отдръпна още по-далеч от него.
— Джонас, не ме смятай за глупачка. Днес мъжете не вършат подобни неща.
— Но аз ги върша.
Беше неин ред да го притисне с логическите си заключения.
— Може ли това да има някаква връзка с баща ми? Тук си заради него, нали? Работиш за този мръсник, на когото той дължи пари. Господи, ако си ме използвал, за да стигнеш до него, кълна се, че ще ти прережа гърлото.
— Леле, какви заплахи! Не работя за никого, освен за теб. С баща ти се запознахме едва тази вечер. Това е истината, няма ли да ми повярваш. Единствената причина, за да дойда в Сикуънс Спрингс, е тази, че исках да те опозная по-добре. Можеш ли да ме обвиняваш за това? Спасих те в Мексико, а ти дори не ми благодари. Мъжката фантазия винаги заработва, след като си помогнал на някоя жена. Няма нищо, което да ме задържа в Пуерто Валерта, и затова тръгнах след теб.