— Скитническа романтика. Тръгваш някъде, просто ей така.
— Да.
— Все още не мога да ти повярвам. Само знам, че всичко това ме изнервя ужасно.
— Съжалявам, Верити. Виждам, че това мое пътуване от Мексико дотук не докосва романтична струна в душата ти. Ако това беше се случило преди 400 години, някой поет щеше да напише балада.
— Времената се променят. Може би жените са станали по-прозаични.
— Времената наистина се променят, но не и човешката природа. Дори и да се беше родила преди 400 години, ти щеше да си същата арогантна, заядлива, опърничава стара мома.
Джонас видя как лицето й пребледня и вече се каеше, че бе изпуснал контрола над нервите си. Верити беше преживяла толкова много тази вечер и имаше право да се съмнява в него.
— Такива ли са чувствата ти към мен? Защо не ми го каза по-рано, когато ме убеждаваше, че изгаряш от нетърпение да правим любов?
Той се протегна и успя да я задържи в прегръдката си, въпреки усилията й да му се изплъзне. Зарови лице в огнената свила на косата й.
— Извинявай, скъпа. Не исках да го кажа. Трябваше да си държа устата затворена.
Усещаше собствената си миризма върху тялото й и това му напомняше, че всичко тази нощ се е случило в действителност. Все още не можеше да й каже, че между тях съществува психическа връзка, и колко зависи от нея, за да запази здравия си разсъдък. Верити не само че нямаше да го разбере, но нямаше и да му повярва. Всичко, което можеше сега да направи, бе да заздрави физическите и емоционалните връзки, които ги свързваха. А те съществуваха, въпреки нежеланието й да ги признае. Чакала бе 28 години, преди да се отдаде на мъж. Този факт явно не бе случаен.
— Джонас, не знам какво да мисля. Имам чувството, че са ме прекарали през центрофуга.
Ръцете му погалиха огнените й къдрици.
— Разбирам те, скъпа. Не биваше да постъпвам така. Трябваше да ти кажа всичко това още в началото. Но не знаех как ще реагираш, ако се появя в ресторанта и обявя, че те следвам от Мексико. Или щеше да ми тракнеш вратата под носа, или да бъдеш още по-подозрителна. Затова реших да те изучавам, да се опознаем взаимно. В това не виждам нищо нередно.
— Да, изглежда е така. Но все още не знам, дали да ти вярвам. Всичко е толкова странно.
— Ще ти изглежда много по-добре сутринта. Обещавам ти. Преживяла си нещо съвсем ново и затова още не можеш да мислиш трезво.
— А ти как си със секса? Имаш ли някакъв опит?
Джонас се намръщи леко.
— Явно е, че си си представяла първия път да бъде по-различно? Виж, бях много напрегнат и възбуден. Исках да вляза колкото се може по-бързо в теб, без да предполагам, че си девствена. Ще ти кажа, че изминаха доста години, откакто съм спал с жена, но все пак знам, че тази нощ направих много грешки.
Верити се приближи и докосна с устни ухото му.
— Джонас, не се самообвинявай. Мисля, че да правя любов с теб беше… — тя замълча, търсейки подходящата дума. — Много интересно…
— Интересно ли? — погледна я учудено Джонас, но после чувството му за хумор взе връх. — Ето, това е моята Верити. Винаги искрена, винаги готова да смачка мъжкото ти его. Е, благодаря ти, шефе.
— Но, Джонас…
— Какво има, скъпа?
— Продължавам да си мисля, но не мога да те разбера. Как да повярвам, че след един бегъл поглед ти тръгваш след мен и пропътуваш такова огромно разстояние. Мъжете днес не правят подобни неща, макар това да се е случвало през Ренесанса. Още по-неясно е защо баща ми изведнъж се появява почти по същото време, след като го е нямало шест месеца. Знаеш ли, искам да ми дадеш малко време, за да поразсъждавам.
— Ще говорим за това сутринта — Джонас потърси гърдите й под чаршафа и докосна зърната им, които отново бяха станали твърди. — Ще имаме достатъчно време утре сутринта.
Тя беше толкова нежна, гореща, тръпнеща от допира му. Верити просто бе дяволски секси. „За пръв път от пет години за нещо дами провърви“ — рече си мислено.
— Джонас, недей…
— Сега ще бъде съвсем различно. Няма да бързам. Изобщо няма да те заболи. Този път ще е много по-хубаво.
— Джонас, мисля, че трябва да си тръгваш.
— Да си тръгвам?
Верити скочи от леглото и се загърна по-плътно с чаршаф.
— Не мога да разбера какво изобщо става тук? Искам да помисля, а ми трябва време, казах ти това.