Минавайки покрай съседното бунгало, хвърли към него крадешком един поглед. Нямаше никакви признаци, че някой вътре е буден. „Типично е за мъжете да нямат проблем със спането.“ Смръщи се, когато си припомни събитията от тази нощ. Чувството й за обърканост още я гризеше. „Откъде бях толкова сигурна, че искам да се любя с него?“ Не можеше да си даде ясен отговор. Не можеше да проумее как е била толкова уверена, че Джонас е точно мъжът, когото бе чакала. Само няколко минути след като вече не беше девствена бе разбрала, че Джонас я е лъгал още от деня, в който се бе появил в ресторанта.
Обясненията му бяха направо абсурдни. А от друга страна, не знаеше как да приеме факта, че се бе отдала на мъж, на когото не вярваше. Винаги досега се беше гордяла със завидното си чувство за интуиция. „Не, не може да съм сгрешила. Джонас Куоръл не е измамник.“
Още един път се опита да разплете тази история. Имаше само две възможности. Едната, която Джонас й пробутваше, но тя бе толкова невероятна, че не си заслужаваше да мисли за нея. И втората, че баща й и Куоръл бяха свързани по някакъв начин. Нямаше представа на кого дължи пари Емерсън Еймс, но имаше ужасното предчувствие, че този човек е способен на всичко. Дори и на убийство. Мрачните й мисли я бяха завладели дотолкова, че не усети кога беше стигнала до сградата на комплекса.
Както бе и предполагала, женската част на басейна с минерална вода се оказа слабо посетена. Кейтлин Евинджър се беше отпуснала гола в един от по-плитките участъци. Друга жена стоеше съвсем близо до нея, държейки няколко хавлиени кърпи.
— Добро утро — поздрави я Кейтлин. — Още една ранобудница, а? Ела при мен Верити, приятно е, че все още няма други посетителки. Искам да ти представя Тави Монахан. Тя работи за мен, но и ми е най-близката приятелка. Грижи се много добре за особата ми, направо съм загубена, ако я нямаше. Тави, това е Верити Еймс, собственичка е на ресторанта, за който ти казах.
— Приятно ми е да се запозная с теб, Тави.
— На мен също, мис Еймс.
Гласът на Тави бе мек и спокоен, както и цялото й излъчване. Косата й беше тъмнокестенява, но вече имаше сребристи нюанси около слепоочията, „Толкова елегантно изглежда“ — помисли си Верити. Тави носеше къси спортни панталони и бял пуловер, който приятно контрастираше с бронзовия загар на лицето й. „Очи изпълнени със скрити намерения и тайни.“
— Е, защо си станала толкова рано, Верити? — попита учтиво Кейтлин. — Или всяка сутрин идваш тук по това време.
— Не, просто днес се събудих по-рано и не можах да заспя. Извинете ме за момент.
Верити тръгна към стаята за преобличане, чудейки се, дали Кейтлин може да долови промяната в нея след снощните събития. Вече бе стигнала до вратата, когато установи, че бе забравила да си вземе банския костюм.
— Верити, добре ли си?
— Да, сега ще се върна.
Тръгна по-решително към кабинката. „Снощи се проявих като пълна авантюристка, а сега се срамувам да се съблека пред други жени. Да не съм по-различна от тях, вече не съм стара девственица.“
Мисълта я накара да се усмихне. Изхлузи набързо дрехите си и излезе от кабинката само по хавлия. Усещаше погледите на двете жени и се опита да изглежда по-естествена.
Захвърли кърпата на ръба на басейна и се потопи в горещата бълбукаща вода. Ароматът й изпълни ноздрите й и й подейства много добре. Седна на една от пластмасовите седалки до стената и затвори очи.
— Това е твърде тревожен знак — стресна я гласът на Кейтлин.
— Извинявай, бях се замислила. Какво е тревожно?
— Да се събудиш рано и да не можеш да заспиш след това. Имам този проблем от години, нощ след нощ.
— Съжалявам.
Верити не знаеше какво друго да й каже, но изведнъж почувства състрадание към тази странна жена. Усещаше скритата болка в душата й и се питаше с какво може да й помогне.
— А ходила ли си на лекар?
Очите на Кейтлин я стрелнаха с учудваща студенина.
— Нямам нужда от лекарска помощ. Сама знам каква е причината за моето безсъние.
— Разбирам…
„Колко спокоен беше животът ми, преди да се срещна с Джонас, а сега и с Кейтлин…“
— Но това не е толкова страшно. Едни от най-добрите ми работи са нарисувани на зазоряване. Нали така, Тави?
— Да, Кейтлин.
Тави говореше по някакъв особен начин на своята работодателка. В гласа й имаше нотки на мъка, но изглежда Евинджър бе свикнала с това.
— Едни от най-добрите ви картини са завършени рано сутринта, но не съм сигурна, че парите, които сте получила за тях, си струват безсънните нощи.