Верити за момент се замисли.
— Пътувахме доста с баща ми и някъде съм направила връзка между собствена кухня и собствен дом. Трудно ми е да ти го обясня. Предполагам, че съм свързвала готвенето с чувството за собствен дом.
Тави не се включи в техния разговор, който от Ренесанса премина към кулинарното изкуство, а после към анализ на новоизлезлите филми. Верити на няколко пъти се опита да я провокира с въпроси, но тя изглеждаше вглъбена в себе си и отговаряше само с „да“ и „не“ или пък с любезна усмивка. Погледът й не изпускаше нейната работодателка, а в него имаше и голяма загриженост, която за Верити оставаше необяснима. С положителност. Тави бе нещо повече от платена компаньонка, независимо дали известната художничка осъзнаваше това или не.
Кейтлин й направи знак, че има намерение да излиза от басейна и Тави веднага разгърна една от хавлиите, а после й подаде бинтования бастун. Верити хвърли един скрит поглед към протезата на крака й, но художничката веднага го улови.
— Няма нищо. Това се случи твърде отдавна.
— Сигурно си го изживяла много тежко?
— Казаха ми, че съм имала късмет, след като съм оживяла. Но всеки си има различна представа за понятието „късмет“. Е, радвам се, че си поговорихме, Верити. Мисля, че ще се видим отново в „Ноу Бул“ някоя вечер или пък на следобеден чай.
Верити кимна щастливо, все по-силно усещайки удоволствието от зараждащото се ново приятелство. „Това може да се случи само между две жени. Кратък разговор, еднакви мнения, и ето ти може би приятелство за цял живот.“ В този случай имаше, разбира се, и известна доза съчувствие. Осъзнаваше, че Кейтлин има нужда от нея, от нейната подкрепа.
— Чудесно, ще се видим отново. Приятен ден, Кейтлин. Довиждане, Тави.
Тави се обърна рязко и я удостои със странен, продължителен поглед. Имаше неприкрита нежност в начина, по който подкрепяше Кейтлин и й говореше, почти допряла устни до ухото й.
Верити реши, че е отделила достатъчно време за собственото си удоволствие. Чакаше я доста работа, а трябваше да възложи и задачи на Джонас. Излезе от басейна и взе хавлията.
„Вече ще се къпя само гола. Много по-хубаво е. Усмихна се на своето хрумване. След авантюристичната нощ сигурно беше станала малко по-порочна.“
Кейтлин се прибра отпочинала и спокойна в апартамента си с изглед към езерото. Седна на люлеещия се стол и изчака Тави да й сервира на малък поднос чай и чаша плодово мляко.
— Верити Еймс е нашият ключ, скъпа ми Тави. Вече съм напълно сигурна в това.
— Навярно е така — отговори Тави след известно колебание.
Наля чай и за себе си и се загледа в профила на русата художничка. Имаше толкова енергия и сила в тази жена, но всичко това бе концентрирано в една цел. Вече почти губеше надежда, че ще я отърве от манията, която я обсебваше. Манията за отмъщение.
Това, което можеше сега да направи, бе да стои близо до нея и да разчита, че нещо ще се случи.
Тави беше единственият близък човек, с когото живееше самотната художничка. Беше откликнала на обявата й за компаньонка и оттогава чисто професионалното й отношение бе прераснало постепенно в приятелство, а после и в обич към тази толкова изстрадала жена.
— Да, сигурна съм в това. Верити ще ни помогне изключително много. Никога не съм очаквала, че Куоръл ще тръгне след такава жена. Това ще улесни плана ми, защото вече ми хрумна нещо.
— Но, Кейт, колкото повече хора са замесени, толкова по-опасно ще бъде за теб.
— Истина е, но не виждам друг начин да манипулирам Куоръл. Отначало си мислех, че просто ще е достатъчно да му заплатя известна сума, за да свърши работата. Но сега разбирам, че парите не го блазнят, и просто ще ми се изсмее в лицето. В момента го интересува нещо по-важно.
— Верити?
— Да, Верити Еймс. Джонас я желае, направо е луд по нея. През цялото време, докато вечеряхме, не я изпускаше от погледа си. Мога да се закълна, че двамата снощи са правили секс. Забелязах, че нещо в нея тази сутрин бе по-различно. Джонас Куоръл е успял да я вкара в леглото.
— Това може да е плод само на твоето въображение — Тави изпи чая си и с разтреперани пръсти сложи чашата на масата. — Толкова дълго живееш с твоите схеми и планове. Може би вече се самозаблуждаваш, очаквайки те да се превърнат в реалност.
Кейтлин се намръщи.
— Но аз го открих, нали? Не ми вярваше, че ще намеря Куоръл след толкова години, но аз успях.
Тави само мълчаливо кимна с глава. Кейтлин Евинджър се успокои и отново се обърна към прозореца.
— Знаех, че щом го открия, ще ми трябва допълнителна помощ, за да го накарам да изиграе ролята си. Верити Еймс ще го направи. Не си мисли, че щом съм стигнала дотук, смятам да се откажа.