— Само защото тя спи с него, смяташ, че ще ти помогне да го манипулираш?
— Това не е моментна авантюра. Съжалявам, че не те взех снощи, за да видиш очите му. Доказано е, че мъжкото увлечение може да е доста кратко, но тяхната връзка тъкмо започва. Сега той е луд по нея и, докато е в това състояние, може да извърши всичко.
— Но защо?
— Защото понякога изпада в състояние на лудост. В ежедневието си той я контролира, но когато го споходи, е много уязвим. Видях го, когато бях на неговата лекция, видях го и по-късно, когато едва не уби един от лаборантите.
— Чудесно, сега ще имаме замесен и един ненормален.
— Не, Тави, Куоръл не е такъв. Чела съм всички заключения за неговото състояние. Той не само че не е луд, но има огромен интелект. В противен случай нямаше да може толкова дълго да запази таланта си.
— Кейт, но ти не си сигурна в него. Поемаш твърде голям риск.
— А какво имам да губя?
— Знаеш отговора много добре. Нали ми каза, че ако си жива след отмъщението, ще спреш да рисуваш завинаги. А мисля, че ако спреш да рисуваш, може да разбиеш живота си и да предприемеш нещо…
— Стига, Тави, държиш се отвратително.
— С какво ще живееш след това? През тези години, през които сме заедно, говориш само за рисуване и отмъщение. След като си удовлетворена и с двете, какво ще правиш с живота си?
— Това изобщо не те засяга. Важното е Деймън Кинкейд да замине в ада по подобаващ начин. Ще приготвя неговото прощаване с този свят, така както композирам добра картина. Куоръл е мъжът, който ще ми помогне да постигна целта си. Той ще бъде моят екзекутор. — Ами ако открие, че си го използвала?
— Няма значение. Нищо за мен няма да има значение, след като се убедя, че Кинкейд е мъртъв. Не се тревожи, скъпа, всичко ще бъде наред. Кинкейд си мисли, че е скрил от всички злобата си, похотта си, но аз съм тази, която ще го разкрие. Скоро той ще научи какво значи да си преследван и да бъдеш жертва. Помниш ли разговора ни за наемните войници от тази сутрин? Той беше нещо като пророчество, Джонас Куоръл ще бъде моят кондотиер.
— Нали най-важното за един кондотиер е да бъде добре заплатен.
Кейтлин се засмя. Дрезгавият й груб смях накара Тави да настръхне.
— Той ще получи Верити. Това ще му е достатъчно.
Глава VII
Верити тъкмо преглеждаше купчината фактури и сметки от изминалата седмица, когато чу познати стъпки да се приближават към офиса.
— Здрасти, татко. Закуси ли вече?
— Може да се каже. Куоръл ми поднесе чаша кафе и тримесечна поничка, която изрови от гардероба.
— О, този човек не разбира от дума. Изнесох му цяла лекция за това, как да яде правилно и какво значи добре балансирано хранене.
Емерсън се засмя.
— Нямаш грешка, още от малка само даваш съвети и изнасяш лекции.
— Смешно ти е, но няма кой да ме послуша.
— Имаш предвид двама ни с Куоръл ли? Не, ние винаги сме добри слушатели, но после невинаги изпълняваме това, което си ни заръчала.
— А това понякога ужасно ме дразни.
— Е, не се ядосвай, мисли за това като за предизвикателство. С какво си се захванала?
— Преглеждах документите от миналата седмица и смятам, че свърших достатъчно работа. Ще направя малко чай, искаш ли?
— Чудесно, трябва ми нещо, което да отмие тази гадост, която ми сервира Куоръл. Струва ми се, че остарявам, Ред. Преди години можех да изпивам кани с кафе, а сега от една чаша сърцето ми ще изхвръкне.
— Не смятам, че е от възрастта. Просто тялото ти иска малко почивка, спокойствие. Не си ли мислил да се установиш вече някъде?
— Да, оглеждах наскоро няколко гробищни парцела.
— О, татко, не се шегувай с това.
Верити вдигна укорителен поглед към баща си. Както винаги, той изглеждаше бодър и жизнерадостен. Мисълта, че постепенно ще започне да губи своята жизненост и жажда за живот я безпокоеше. Вече беше достатъчно зряла, за да знае, че това просто е природен закон, но нещо в нея отчаяно се съпротивляваше, твърдейки, че той не се отнася за Емерсън Еймс. Много пъти скитническият му начин на живот я бе изнервял, но винаги се бе уповавала на неговата енергия и виталност. Винаги го беше чувствала близо до себе си, макар че той сигурно по това време бе от другата страна на Земята.
Познаваше още един човек със същата енергия — Джонас Куоръл.
— Какво става? Нали щеше да правиш чай?
— Да, идвам ей сега. А къде е Джонас?
Верити прибра документите и се отправи към кухнята.
— Когато тръгнах насам, четеше Макиавели. Хм, много интересен човек. Да ти се намира нещо за ядене в ресторанта, умирам от глад?
— Отвори този шкаф. Не него, другия. Има няколко вида бисквити, а също и сушени плодове. Трябва да започне работа след 45 минути.