Верити си спомни за обецата, която бе изпаднала вчера от джоба му. Спомни си колко неща беше научила за мъжете от пътуванията с баща й. Твърде малко индивиди от мъжки пол биха били толкова път, от Мексико до тук, само заради един поглед в едно украшение, но все пак у нея се засилваше убеждението, че Джонас е един от тях. Мъж, който е завладян от своите фантазии, който е пропит с духа и философията на отдавна отминала епоха, който може да рецитира ренесансова поезия и да бъде един то тези, за които напълно нормално да последват жена дори и на 2000 мили.
Верити докосна китките му. Имаше толкова сила и напрежение в тези дълги, елегантни пръсти.
— Ти също означаваш много за мен, Джонас. Не само защото си първият мъж в живота ми, но и по други все още необясними за мен причини.
Джонас се наведе да я целуне.
— Благодаря ти, Верити. Няма да правим повече нищо прибързано, нали? Имаме всичкото време на света.
Току-що се бяха прибрали от банката, когато позвъни Лора Грисуолд.
— Здравей, Верити. Обаждам се да ти кажа, че Кейтлин Евинджър ще вечеря при теб. Но този път ние няма да дойдем. Не мога да не призная, че е изключителна жена, но на мен и на Рик ни е трудно да я забавляваме. Просто нямаме общи теми, за разлика от теб.
— Тя ми харесва и аз й се възхищавам. Тази жена е постигнала всичко в живота си сама с цената на много труд и себераздаване. А и по някаква причина й съчувствам.
— Разбирам какво имаш в предвид. Но не мислиш ли, че има нещо странно в нея?
— Със сигурност има, но предполагам, че всички хора на изкуството са такива — малко по-различни от останалите. Тях сякаш нещо ги тласка напред, кара ги да пресъздават чувствата и мислите си в прекрасни произведения.
— Е, може и да имаш право, но на мен не ми допадат хора, завладени от мания.
— Какво искаш да кажеш? Че Кейтлин е завладяна от манията да рисува?
— Не знам със сигурност, но виж очите й. Тя сякаш не живее в този свят. О, по дяволите. Търсят ме на другата линия. Хайде, чао. Ще ти се обадя пак.
Верити затвори телефона и около минута обмисля думите на Лора. Тя беше права. Имаше нещо свръхестествено в пронизващия поглед на художничката. Имаше сенки и страдание. Това само я накара да изпитва по-силно съчувствие към нея.
Около седем часа Кейтлин влезе в ресторанта, придружена този път само от Тави. Двете си поръчаха супа от грах, пилаф и бутилка вино. Тази вечер ролята на келнер беше поел Емерсън. Той сервира виното по всички правила на етикецията, но Кейтлин отвърна на старанието му само със студено кимване. Когато свърши и се върна в кухнята, Еймс поклати мрачно глава.
— Брр, Джонас, виждал ли си скоро жив айсберг?
— И още как. Едва я изтърпях снощи.
— Я престанете вие двамата, просто не я разбирате, това е.
— Така ли? Ами тогава обслужи си я ти. Вика те на масата си.
— Сигурно иска да ми каже, че не е яла никъде по-вкусен пилаф?
— Аз не бих разчитал на това — ухили се Джонас. — Сигурно ще иска телефонния номер на санитарните власти, за да докладва, че в супата й има муха.
— Джонас, в добрите ресторанти не се харесва твоят черен хумор. Продължавайте да работите, отивам да говоря с нея.
Верити тръгна към залата, усещайки насмешливите погледи на двамата мъже в гърба си. Както беше и предполагала, те си паснаха веднага. И вече усещаше последствията на тяхното единомислие.
„Какво да се прави, това не можеше да се избегне. Те толкова си приличат“ — помъчи се да се самоуспокои.
— Добър вечер, Кейтлин, Тави. Как беше храната, хареса ли ви всичко.
Един бърз поглед върху празните им чинии й подейства окуражаващо. „Със сигурност са харесали пилафа. Ще ги науча после онези двамата в кухнята.“
— Беше разкошно, Верити. Кулинарството също може да се смята за вид изкуство, нали? За да накараш човек да хареса едно ястие и една картина се изискват доста усилия.
Верити усети, че бузите й поруменяват от удоволствие.
— Благодаря ти, много си мила, Кейтлин. Радвам се, че всичко ви е харесало. Винаги сте добре дошли.
— Благодаря, Верити, но ние ще останем само още един ден в комплекса. Мислех, че ще мога да прекарам и уикенда тук, но за съжаление, имам неотложна работа и утре следобед пътуваме. Исках да те видя, защото смятам да те поканя на гости следващия понеделник. Можеш да прекараш нощта в моята къща, а във вторник да се върнеш по обяд, за да отвориш ресторанта. Живея само на час и половина път оттук. Къщата ми е на брега на океана. Ще видиш, че много ще ти хареса.