Верити изстена от болка, но това беше сладка болка — болка от удоволствие, и нямаше нищо общо с тази от първия път, когато се бяха любили. Усещаше някакви нови непознати чувства да я превземат. Деликатните мускули във вътрешността на утробата й се обтегнаха докрай. Или още не съм свикнала с това, или е прекалено голям за мен. Опита се да протестира, но устните й бяха затворени с целувка.
— Недей бяга, скъпа. Остани при мен.
Верити затвори очи. Тялото й постепенно започваше да се нагажда към неговото. „Може би той в действителност не е голям, а е идеалният мъж за мен…“ Джонас започна да се движи и всеки негов тласък се предаваше на нервните окончания по цялото й тяло. Усети как плътта й започна да се свива и пулсира дълбоко в утробата й Верити инстинктивно вдигна краката си и ги обви около кръста му.
— Точно така, скъпа. Отдай ми се напълно. Искам да притежавам всяка твоя частица. Ох, имам чувството, че никога няма да ме пуснеш. Чудесно, помогни ми да бъда изцяло в теб.
Верити се разтърси цялата, когато я връхлетя първият й оргазъм. Беше чела доста по въпроса в книгите, но насладата, която сега изживяваше, надмина всичките й очаквания. Най-после се беше случило това, за което толкова бе мечтала.
— Джонас, прекрасно е!…
— О, да, скъпа, великолепно е.
Последва още един по-мощен тласък и Джонас замря, изживявайки своето освобождение.
После за дълго време настъпи тишина. Верити бавно се връщаше в реалността. Първото нещо, което осъзна, бе, че бурята вилнееше с пълна сила навън, а после — че върху нея още лежи тежкото тяло на Джонас. Дишането му я караше да се чувства уютно и спокойно. „Значи затова е било всичко? Най-сетне и аз да го изживея.“ Проблесна нова светкавица и освети лежащата на пода рапира. Чувството й за удовлетвореност изчезна при вида на смъртоносното оръжие.
— Джонас? Джонас, буден ли си?
— Да, защо? — надигна той главата си от гърдите й.
Верити усети парещия му дъх в лицето си.
— Добре ли си? Как се чувстваш?
— Да, чудесно. Благодарение на теб.
— Ей, чакай малко. Не си мисли, че ще спиш така върху мен. Искам да говоря с теб.
— Утре сутринта.
Тя го перна леко по рамото.
— Никаква сутрин. Искам да знам какво точно се случи тази вечер. Защо се появи с рапира в ръка? Кошмар ли сънуваше?
Джонас дълго време остана мълчалив и Верити си помисли, че вече е заспал. Но той изохка, отдръпна се от нея и легна по гръб.
— Може и така да се каже.
— Джонас…
Джонас се надигна на лакът и се взря в очите й. Имаше нещо необикновено в погледа му. Там гореше флорентинското злато.
— Виж, Верити, това е дълга история. Сигурна ли си, че искаш да я чуеш точно сега?
— Да, абсолютно. Искам да ми обясниш какво точно се случи? Често ли страдаш от кошмари и сомнамбулизъм?
— Не. Само когато съм невнимателен. И повярвай ми, през последните пет години съм особено внимателен.
Той стана и се приближи до изпъкналия навън прозорец. Дъждът барабанеше по стъклото, от време на време заглушаван от грохота на гръмотевиците.
— Верити, не само че няма да разбереш това, но и едва ли ще ми повярваш. Ще си помислиш, че съм ненормален. И може би ще си права, защото и аз също често си го мисля.
— Разкажи ми, после ще го обсъждаме.
— Не, не смятам да го правя тази нощ. По-добре ще е, когато ме опознаеш. Тогава може би ще ми повярваш.
— Не ме занасяй, Джонас. Искам да знам какво, по дяволите, става с теб? За добро или лошо, искам истината. Вече се любихме два пъти и едва ли ще спрем дотук. Между нас се заражда някаква връзка. Ти ми дължиш тези отговори, защото не побягнах, а ти помогнах.
— Както винаги, „малката господарка“ не търпи възражение.
— Но аз имам право да знам повече за теб, нали?
— Е, добре. Така е наистина. Надявам се да свършим по-бързо с това. А какво ще стане по-нататък, зависи само от теб. Ще те питам първо, чувала ли си нещо за психометрията?
Верити замълча. Не бе очаквала, че разговорът им ще се развива в такава посока. Мислеше, че й предстои да изслуша дълга история за кошмари и как са възникнали те. Готова бе да чуе за някакъв кошмар от реалния живот, който и сега преследваше Джонас.
— Имаш предвид науката ли? Учението, което твърди, че хората могат да узнаят историята на един предмет само като го докоснат?
— Да, точно това. Образователната система на баща ти добре те е подготвила. Накратко казано, аз имам такива способности. Веднъж ме обвини, че съм бил мързелив, защото не съм използвал таланта си. Това, уви, не е талант, а проклятие.