„Изглежда толкова добре, все едно че нищо не се е случило, и е спал като бебе през цялата нощ. Това изобщо не е честно“ — помисли си Верити и разтърка все още сънените си очи.
Той се отпусна на стола до нея и без покана си наля кафе.
— Добро утро, Верити.
— Добро утро, Джонас.
„И двамата се държим учтиво един с друг, само когато се срещаме или разделяме…“
— Тъкмо се канех да споделя с Верити какви са плановете ми за продажбата на „Кръвожадност“ — обади се Кейтлин.
Тави Монахан се появи безшумно в столовата и остави на масата поднос с варени яйца и пресни плодове.
— Мм, така ли?
Джонас не прояви никакъв интерес към темата. Отпиваше от кафето си с такава съсредоточеност, все едно че в чашата си имаше скъп наркотик. Верити се възмути мислено. „По дяволите, никакъв ефект от лекциите ми за културно поведение.“
— Какви планове, Кейтлин?
— Както споменах, мисля да продам тази картина на търг.
— Да, спомням си. Предполагам, че няма да ползваш услугите на посредник.
— Точно така. Продажбата на тази картина ще бъде много важна за мен, защото ще бъде и последната ми работа като художник.
Верити подскочи от мястото си.
— Какво, последната ли?! Но, Кейтлин, ти не можеш просто така да спреш да рисуваш. Имаш талант, намираш се в апогея си. Защо си решила това, нямаш никаква основателна причина?
Кейтлин се засмя сухо, но очите й останаха впити в Джонас, очаквайки неговата реакция.
— Добър ход, мис Евинджър. Цените на всички ваши картини ще скочат до тавана, когато обявите, че слагате край на кариерата си. Мисля, че това ще предизвика буря в света на изкуството.
— Джонас, можеш да бъдеш и по-тактичен.
Евинджър махна с ръка.
— Той е прав, Верити. Финансово погледнато, това е един добър ход. Имам още няколко непродадени картини, рисувани по-рано. Цената им най-малко ще се утрои, когато обявя, че „Кръвожадност“ е последната ми работа.
— А и самата „Кръвожадност“ със сигурност ще струва цяло състояние — отбеляза Джонас и продължи да бели едно яйце.
— Да, разчитам да получа за нея колкото се може повече. Искам наддаването да се превърне в събитието на годината. Винаги съм страняла от познати и почитатели, но ще се оттегля така, че после дълго време да се говори за мен. Досега не съм давала интервюта, не съм разрешавала да ме снимат, не съм имала социален живот. Може да ви се вижда странно, но искам името Кейтлин Евинджър дълго да се помни.
Тави постави чиния с плодове пред Верити и очите им се срещнаха. В тях Верити откри уплаха, напрежение и отчаяние, които не можеше да разбере. Забеляза, че ръцете й леко треперят.
— С какво наддаването ще бъде по-специално?
— Знаеш ли, отдавна мисля по този въпрос. Но ти и Джонас ми подсказахте. След три седмици смятам да устроя ренесансов бал в тази къща. Ще се постарая да възстановя атмосферата на XVI век, колкото се може по-автентично. Всички ще бъдат облечени като ренесансови аристократи, ще ядем и пием ястия, характерни за тази епоха. Балът ще бъде в неделя вечерта, а наддаването ще е на другата сутрин. Е, какво ще кажете?
— На мен ми звучи като прекалено много работа — измърмори Джонас.
— О, да, така е, но мисля, че двете с Тави ще се справим. Вече започнахме с някои приготовления.
— Кейтлин, това звучи възхитително, но няма ли да струва прекалено много?
Верити не каза на глас, че това й се вижда пълна глупост и безцелно пилеене на пари. След изминалата нощ интересът й към Ренесанса бе спаднал чувствително.
— Парите не са проблем за мен, скъпа. Рядко си позволявам да задоволявам прищевките си, но сега съм решила да го направя. Радвам се, че идеята ми ви се харесва, защото смятам да ви поканя.
— Не, благодаря. Прекалено изискано е за един мияч на чинии, а и Верити ще е заета с ресторанта в неделя.
— Недей да говориш вместо мен, Джонас. След три седмици ще почиваме и в неделите, защото вече почти няма туристи.
— Да, същото ми каза и Лора Грисуолд — рече Кейтлин.
— Виж, Кейт, благодаря ти за поканата, но ние с Джонас можем само да ти попречим. Предполагам, че тук ще гъмжи от известни и заможни хора. Няма да се чувствам на мястото си. Какво ще кажеш, да дойдем в понеделник следобед. Тогава всичко ще е свършило и ще можем да си поговорим на спокойствие.
Кейтлин се приведе напред и студените й пръсти докоснаха ръката на Верити. В очите й имаше скрита молба.
— Моля те, скъпа. Искам да дойдеш. Важно е за мен. Нямам други приятели, които да поканя, освен теб и Тави. Всички останали ще са ми непознати и ще пристигнат тук само от любопитство и да задоволят снобската си същност. Искам да присъстваш като моя приятелка. Аз ще заплатя костюма ти и всички останали разходи…