— Кейтлин, това не е необходимо — прекъсна я Верити, но веднага срещна неодобрителния поглед на Джонас.
Чувстваше, че бе изпаднала в много деликатна ситуация.
— Разбери ме, Верити, ще си ми много необходима, когато продавам „Кръвожадност“.
Джонас не каза нищо, явно едва се сдържаше да не избухне. „Той като не иска, не е длъжен да идва. Нямам причина да откажа на Кейтлин.“
— Добре, щом толкова настояваш, ще дойда.
Евинджър затвори очи и въздъхна облекчено.
— Благодаря ти, скъпа. А ти, Джонас? Ще придружиш ли своята работодателка?
— Кейт, на Джонас едва ли ще му допадне подобно нещо. Сигурна съм, че ще предпочете да лови риба с баща ми.
— Едва ли ще ми е приятно, но щом Верити иска да дойде, аз също ще се присъединя.
Кейтлин Евинджър изглеждаше доволна, дори и повече от доволна — направо триумфираше.
Два часа по-късно Верити все още не си беше дала отговор, защо все пак Джонас бе решил да присъства на наддаването. Седна замислена на предната седалка, а той прибра багажа им и с въздишка на облекчение се отпусна зад волана. Кейтлин и Тави ги изпратиха, но и двете й се сториха странно угрижени и студени. Не се усмихваха и сякаш бързаха да се приберат в голямата, грозна къща.
— Е, Джонас, откъде ти хрумна, че трябва да дойдеш на партито след три седмици?
— По същата причина, поради която предприех и това тъпо пътуване. Не искам да идваш тук сама. Не вярвам на тази жена. Тя се готви да те използва за нещо.
— Глупости, просто държи да бъда нейна приятелка.
— Кейтлин Евинджър няма нужда от приятели.
— Всички имаме нужда от приятели. Джонас. Фактът, че е саможива и странна не значи, че тя е изключение.
— Но нали си има добрата стара Тави.
Верити се намръщи, но се и замисли над тази забележка.
— Знаеш ли, аз не разбирам добре отношенията им. Макар че Тави е платена компаньонка, изглежда, че е силно привързана към Кейтлин. Забеляза ли как й трепереха ръцете тази сутрин? Беше нервна и напрегната.
— Сигурно не е спала или нещо подобно. Забрави ги тези двете, Верити. Искам да поговорим за нас.
— Какво имаме да си кажем?
— Вече изминаха няколко часа, през които съм сигурен, че си мислила за това, което се случи снощи. Как ти се струва, дали съм ненормален?
— Никога не съм казвала подобно нещо.
— Знам, но може би се върти някъде из главата ти. Слушай, знаеш, че няма защо да се страхуваш от мен. Кажи ми истината.
— Нямам причина да се страхувам от теб, просто не ми е ясно какво все пак се случи.
— Добре, радвам се, че не мислиш, че някоя нощ ще се превърна във вампир. Между другото, ще ми помогнеш ли?
— За какво?
— За да направя няколко експеримента. Искам да видя, доколко мога да се контролирам с твоя помощ. Като начало може да използваме пистолетите на баща ти. Преди само докоснах единия, за да се уверя, че е автентичен. Когато усетих, че емоциите, свързани с него, започват да ме притискат, просто го пуснах. Но преди това те почувствах, че си в коридора заедно с мен. Така беше и снощи — аз те видях, докоснах те.
— За какъв коридор говориш? Джонас се засмя.
— Мислех си, дали ще се предаде и в твоето съзнание по същия начин. Сега съм сигурен, че е така. Интересно е, нали?
— Джонас, моля те…
Молбата й остана незавършена. Просто не знаеше какво да каже. Досега беше абсолютно сигурна, че видението е било само плод на нейното въображение.
— Говоря за един дълъг, може би безкраен, тъмен тунел. През него можеш да се върнеш назад, но можеш и да вървиш напред в безкрайността. Ако, разбира се, има такова нещо като безкрайност, в което лично аз се съмнявам. Може би има хиляди такива коридори и всеки един от тях съществува самостоятелно…
— Джонас, не разбирам нищо от това…
— Разбираш много добре, Верити. Имаш чудесно образование и разбираш всичко, но просто не искаш да чуеш това, което искам да ти кажа — златото в очите му се разгоря. — Няма какво друго да направиш, нали? Независимо дали ти харесва, или не, затворена си в бързо движеща се кола с един луд мъж, който случайно е твой любовник и мие чиниите на ресторанта ти.
Верити изтръпна. Ироничната му забележка беше твърде близо до това, което самата тя си мислеше тази сутрин. „Ако Джонас ме познава толкова добре, че вече да чете и мислите ми, аз съм в опасност.“
— Казах ти, не съм и споменавала, че си луд, а двете нощи с мен не те правят автоматично мой любовник. По-скоро си нещо като временен интимен приятел.
— Така значи? „Временен интимен приятел“! Кажи ми нещо, Верити, ти използваш ли ме?
— Що за глупост пък е това? Знаеш кой използва най-много нашата връзка?