Хач знаеше, че е по-добре да не пита за произхода на стилета. Носеха се слухове, че Кинкейд поддържал тесни връзки с подземния свят. Понякога, за да се сдобие с някой по-ценен екземпляр за колекцията си, методите му на действие далеч надхвърляха позволеното от закона. Напоследък това силно безпокоеше Хач. Шефът му плащаше добре, но все пак парите не са всичко на този свят. От няколко седмици той тайно беше започнал да си търси работа в околностите на Сан Франциско.
— Прекрасна е, нали? — въздъхна Кинкейд, сякаш говореше за жена, с която се готви да прави любов. — Изящна украса и изработка. Знаеш ли, Хач, че по времето на Ренесанса в Италия са използвали стилета заедно с рапирата. Камата е имала повече защитна функция, а с рапирата са промушвали противника.
— Звучи ми като доста трудно умение.
— Да, наистина. Този стил е налагал продължителни тренировки, но мъжете тогава са имали подходяща мотивация. Било е опасно да отидеш дори до църквата. Убийствата са били нещо като традиция и ежедневие в Италия.
— Разбирам — отвърна Хач, макар че си мислеше съвсем друго.
Имаше чувството, че неговият шеф преминава границата на ентусиазма, особено когато държеше такива смъртоносни оръжия в ръцете си. Ако можеше да се определи това, което често откриваше в погледа му, то беше страст. Но не обикновена колекционерска страст, а нещо тайнствено и опасно.
— Действително, много интересно оръжие. Италианско ли казахте, че е?
Кинкейд рязко вдигна глава и Хач беше принуден да срещне студените му безжизнени очи. Не можеше да свикне с пронизващия му поглед, макар че вече втора година работеше за него.
Деймън Кинкейд наближаваше четиридесетте, но тялото му се намираше в отлична форма. Добре сложено, издължено и силно. За човек, който не знаеше с какво се занимава, това бе фигура на танцьор. Но всеки, който предположеше, че Кинкейд танцува, би сгрешил. Фехтовката беше любимото му занимание.
Чучело, натъпкано със слама, висеше в единия край на огромния му кабинет. По него личаха безбройните промушвания от всякакъв вид оръжия. Хач избягваше да го поглежда, защото то поразително приличаше на обесен човек.
Кинкейд бе красив мъж — висок, строен, с черти на лицето, които биха вдъхновили всеки ренесансов скулптор. Само очите му оставяха някакво неприятно усещане от цялостното му излъчване. Те сякаш нямаха определен цвят. Един път бяха сиво-сини, а друг път изглеждаха сребърни. Рядко издаваха някакви чувства, ако не се брояха проблясъците на неестествена страст и желание. Хач беше разбрал, че трудно може да предвиди, какво е настроението на Кинкейд само по очите му. И сега, когато не беше направил коментара си да звучи по-възторжено, бе сгрешил.
— Да, италиански е — каза Кинкейд, но вече със студен, недоволен глас.
Тъпият въпрос на неговия секретар го беше върнал на земята. Остави стилета на бюрото и заобиколи, за да седне на високия си кожен стол.
Това бяха и единствените мебели в стаята. Масивното махагоново бюро и столът, приличащ на трон. Нямаше шкафове или етажерки за документи, нямаше дори кресла за гости. Който искаше да върти бизнес с Деймън Кинкейд, трябваше да остане прав.
Офисът подсказваше, че е собственост на властен и богат мъж.
Хач се бе убедил, че шефът му интуитивно разбираше всичко за един човек дори и от краткотраен разговор. Кинкейд беше отвън непроницаем, но имаше безспорен талант да определя какво и как може да бъде използвано у всеки. Това бе и основна причина, бизнесът му да се развива все по-добре.
Откакто Хач работеше за него, в офиса нищо не се беше променило, с изключение на увеличаващата се колекция от мечове, рапири и други смъртоносни оръжия. Единствената вещ, която бе предназначена да предизвика смърт, беше една картина на Кейтлин Евинджър. Хач изпитваше отвращение от нея, макар на глас да изказваше възхищението си от платното. Не знаеше със сигурност, дали Кинкейд беше купил картината като инвестиция или му бе харесало изображението на жена, плуваща в кърваво море.
Търпеливо очакваше указания от своя работодател. Кинкейд се беше извъртял с гръб към него и се любуваше на изгледа от върха на небостъргача.
— Получи ли доклада за Кейтлин Евинджър от изминалата седмица?
— Да, сър. Частната агенция не я изпуска от очи, още щом разбрахте, че се готви да приключи кариерата си.