— Какво пък? Съгласна съм. И без това ми е писнало да ви поучавам, а вие да си нравите, каквото си знаете.
— Това се казва добра новина — Джонас се надигна от мястото си. — Сядай, шефе. Ще ти донеса една студена бира от хладилната чанта.
— Както винаги, джентълмен.
— Емерсън, защо е станала такава работохоличка. Ти не ми изглеждаш толкова лош човек?
— Не питай мен, Джонас. Това не е дошло от моята страна. Трябва да е от бедната й майка, мир на праха й.
Верити сбърчи вежди, но реши да не отвръща на тази явна провокация. Днес нямаше желание и енергия да спори. „Понякога жените трябва просто да не обръщат внимание на примитивното чувство за хумор на мъжкия пол.“
Няколко минути никой не проговори. Тишината се нарушавана само от скърцането на боровете, шумоленето на тревите и заглъхващото бръмчене на моторна лодка.
Верити отпи от бирата си и реши да зададе въпроса, поради който беше дошъл.
— Джонас, каза ли на татко, че искаш да проведеш експеримент с неговите пистолети?
— Да, казах му.
— Е, татко, какво мислиш?
— За какво по-точно питаш?
— Ами, например за тази психометрия. Вярваш ли в подобни неща?
— Ред, знаеш много добре какво мисля по този въпрос. Има вече доста нови неща, които не разбирам съвсем, но е все пак по-добре да вярвам в тях. Вярвам, че има черни дупки, в извънземния живот, в теорията на относителността. Нали това е науката на днешния ден? Спомни си как някои не са приели телефона, радиото и днес са станали за смях в книгите. Щом Джонас казва, че има подобни способности, какво пък. Ще почакам, ще видя и тогава ще реша.
— Но ти все пак не знаеш нищо за психометрията?
— Ред, ако попиташ всеки колекционер, антиквар или директор на музей, те ще ти разкажат, че действително са срещали хора като Джонас. Хора, които имат особен усет, и които само с едно докосване могат да ти кажат, дали предметът е автентичен или не. Не знам само дали това се дължи на опита, на шестото чувство или на психометрични способности. Как да ти кажа? Винаги може да се роди човек, у когото това е заложено. Нямам предразсъдъци и мога да приема всичко, колкото и странно да звучи то. А ти, дъще?
— Съгласна съм с теб.
— Щом и двамата сте толкова доверчиви, искате ли да ви продам един имот с изглед към океана, който наследих от баба си?
— Ако е в Аризона, запази го за себе си. Знаеш ли, Джонас, нямам търпение да видя експеримента ти. Винаги съм си падал по тези трикове, илюзии и фокуси.
— Татко, недей да си толкова ентусиазиран. Последния път, когато Джонас е направил подобен „фокус“, едва не е загинал един лаборант.
— Да, чух вече за това. Но ти не трябва да се тревожиш толкова, Ред. В наше време лаборантите се плодят като полски мишки, един повече или по-малко.
— Татко!
— Е, само се пошегувах, скъпа. Джонас, нали нищо няма да се случи с пистолетите ми?
— Абсолютно нищо.
— А с Верити?
— Верити ще бъде в пълна безопасност.
— О, татко, нищо не може да ми…
— Ей, чакай малко, шефе. Не бъди толкова самоуверена. Не се качваме на въртележка от онези с кончетата, а влизаме в тунел, свързващ миналото с настоящето. Ами ако те хвана в коридора и откажа да те пусна? Там аз ръководя нещата, а ти само изпълняваш.
Верити тъкмо отпиваше от бирата си и едва не се задави. Двамата мъже вече бяха заети с обсъждането на подробностите около експеримента и не й обърнаха никакво внимание.
— Какво ще кажеш за тази вечер, Джонас?
— Да ще бъде чудесно. След като затворим ресторанта, Верити е прекалено изморена, за да се съпротивлява. Ти също ще присъстваш, Емерсън.
Верити замислено се втренчи пред себе си. Джонас и беше споменал, че го задържа в настоящето, но не беше и обяснил, защо, след като попаднеше в коридора, после винаги беше възбуден. „И в двата случая, когато се любихме, той току-що се бе завърнал от тунела. Има ли връзка между коридора и желанието му за секс? Би ли могъл да ме желае, само защото самоконтролът му е по-слаб.
Въпросите, които се въртяха в главата и, бяха много и доста неприятни.
Тази вечер «Ноу Бул» затвори час и половина по-рано от обичайното. Клиентите бяха само няколко местни жители, а и Джонас се справи за рекордно кратко време с почистването. Верити се преструваше на заета, проверявайки отново списъка на продуктите, които трябваше да поръча. Трепна, когато чу плътния му глас:
— Верити, готова ли си?
— Да, повече от всякога…
Изражението му леко се промени.
— Хей, не трябва да приемаш това като покана за погребение. Ще ни отнеме само няколко минути и когато свърши, може би ще получа отговор на някои от въпросите си, които съм си задавал цял живот.