— Господи, откъде ти хрумна пък това?
— Не мога да ти обясня точно. Чувствах само, че се намираш в смъртна опасност, и че трябва да те спра. Молех те, да излезем от тунела, но ти ме наричаше Аманда. Добре все пак, че пусна навреме пистолета. Според мен, не биваше да се приближаваш до това пипало.
Джонас усети, че го избива студена пот. „Може ли наистина да е права? Щях ли да бъда убит, ако Аманда не се бе намесила?“
— Верити, въображението ти работи твърде много. Разбирам те, защото за първи път се сблъскваш с миналото. В коридора се смесват реалността, миналите чувства и преживявания, а може би и бъдещето. Не се тревожи. Важното е, че всичко свърши добре.
— Не съм много сигурна, че си прав.
— Повярвай ми, все пак имам доста по-голям опит от теб. Коридорът може да бъде и опасен. Винаги съм се боял, че може да ме погълне и повече никой да не чуе нищо за мен. Но тази вечер беше съвсем друго. Аз бях този, който управляваше нощта. Всичко бе толкова фантастично и невероятно. Знаех, че за първи път не трябва да се боря с тези пипала. Чувствах се свободен като птичка. И всичко това го дължа на теб, господарке. Не знам как да ти се отблагодаря някой ден.
— Направи го тази нощ…
— Да направя какво?
— Искам да правим любов.
— Какво?!
Джонас се спря по средата на пътеката. Очите му се бяха разширили от изненада.
— Нали ме чу? Искам да се любим още сега. Нали твърдиш, че си ми задължен.
— Но нека си поговорим още малко. Преживя твърде много тази вечер и сигурно искаш да го обсъдим. Мога да отговоря на някои от въпросите ти. Аз си спомням, че имах поне стотина, когато за първи път влязох в коридора.
— Джонас, ти оглуша ли? Въпросите могат да почакат и до утре сутринта. Искам веднага да правим любов.
— Ами… добре. Разбира се. К-както кажеш, шефе. Аз мислех, чудех се… да ти дам малко време, нали…
— Престани да пелтечиш, да вървим по-бързо.
— Ей, ама понякога наистина ме изненадваш.
Верити обви ръце около врата му и се надигна на пръсти. Джонас усети как зърната й се втвърдяват.
— Откога не носиш сутиен?
— Много си любопитен. Докога ще чакам да ме целунеш?
— Желанията ти са заповед за…
Той не можа да довърши думите си, защото Верити затвори устата му с устните си. Малкият й език проникна между зъбите му и потърси неговия. Мисълта, че Верити го желае със същото нетърпение, както й той нея, го прониза като мълния. Страстта го завладяваше и опияняваше, но този път огнекосата му господарка беше с няколко крачки напред. Тя се нахвърли върху него, сякаш готвейки се да го погълне. Смъкна якето и разтвори ципа на дънките му. Джонас изстена от удоволствие, но мразовитият вятър скоро го отрезви.
— Скъпа, студено ми е. Хайде да отидем в твоето бунгало. Тук не мога да се отпусна.
Верити примигна срещу него, явно опитвайки се да осмисли думите му, но после отново се залови с дънките му.
— Искам тук. И то сега, веднага. Не мога да чакам повече. Ще правим любов тук.
— Добре, съгласен съм, но все пак да отидем някъде на топло.
Верити си знаеше своето. Пръстите й вече се провираха в слипа му. Наложи се да хване китките й и да ги извие зад гърба й.
— Моля те, разреши ми да те докосвам. Искам да те държа в дланите си и да те гледам как растеш. А после искам да проникнеш дълбоко в мен. Моля те, Джонас!…
— Слушай, ако продължаваш да говориш така, няма да стигнем до никъде. Ще свърша още тук по средата на пътя. Хайде да вървим в бунгалото ти.
Джонас хвана ръката й и почти насила я поведе напред. Топлината й се предаваше на него. Нощта беше студена, но имаше усещането, че държи въглени в дланта си. Ноктите й като малки ками се промъкваха под ризата му, за да се забият в плътта му.
— Верити, вратата. Отвори я!
За първи път чу огненокосата си господарка да изругае, докато търсеше ключа. С нетърпелив стон го откри и отключи. След секунда бяха вътре и Джонас затръшна вратата с крак. Тръгнаха към спалнята, но Верити започна отново да го целува и краката им се преплетоха.
— Слушай, да отидем в спалнята. Нямам намерение да го правим на пода.
Успяха някак да стигнат до леглото и се строполиха върху него. Пръстите й продължаваха да навлизат в дънките му, изпълнявайки „акцията“, започната отпреди.
— Точно така, скъпа. Вземи всичко, което искаш. Целият съм твой. Но после и аз ще искам същото. Ще навляза така дълбоко в теб, сякаш сме едно цяло.
Джонас разтвори блузата й, точно когато и тя свали дънките му. Пенисът му изпълни дланите и. Верити не можа да се въздържи и заби ноктите си в нежната му кожа.
— О, Верити, по дяволите!
— Какво стана?
— По-спокойно, боли ме.
— Извинявай, не исках да ти причиня болка.