— Няма нищо. Трябва ти малко практика — Джонас сам потърси ръката й, чувствайки, че му липсва докосването й. — Опитай пак, но по-нежно.
— По-добре ли е така?
— Чудесно е, продължавай…
Той потърси ципа на джинсите й.
— Скъпа, надигни това сладко дупе, за да сваля проклетите джинси. Молбата му беше мигновено изпълнена и Джонас се постара да ги изхлузи заедно с копринените и пликчета. Ръцете му жадно разтвориха бедрата й, за да разкрият там очакващото го съкровище. Верити изстена тихо, когато пръстите му се навлажниха от любовните и сокове.
— Толкова си гореща и влажна. Вече ме очакваш, нали?
Промуши пръст във вътрешността на утробата й и тя го обхвана с готовност. После Джонас бавно го извади и се наслади на гърчещото й се от желание тяло. Отново използва пръстите си, за да погали мястото, където и достави най-голяма наслада. Верити започна бясно да се съпротивлява.
— Джонас, какво правиш?! Ще ме подлудиш така! Искам те в мен, не издържам повече…
Той сведе глава към гладкия й корем. Сви езика си, отстрани гъделичкащите го рижи косъмчета и проникна във влажната й плът. Верити го възнагради със силни стонове и болезнено изтегли косата му. Джонас едва сдържаше собствената си възбуда, но тази нощ беше за нея. Обичаше да я гледа така. Огнено гореща, сладка и влажна. „Най-после червенокосата господарка се предаде!“
— Само след минута, скъпа. Само след минута ще се слеем в едно цяло. Ще проникна толкова дълбоко в теб, че никога няма да ме забравиш.
Верити изохка силно, събра цялата си енергия и натисна раменете му. Изненадан от неочаквания й ход, Джонас загуби равновесие и падна по гръб на леглото.
— О, я виж ти! Господарката ми ще си вземе, каквото иска. Почакай, скъпа, по-бавно.
Тя въобще не го слушаше. Обхвана с ръце мъжествеността му и се опита сама да седне върху нея. Плътта й не го прие и тялото й тежко се строполи. Джонас се намръщи от болка.
— Дявол да те вземе, почакай малко…
С едната си ръка той я разтвори, леко я приповдигна и рязко проникна в горещия й влажен тунел.
— Хайде, покажи ми какво искаш, Верити. Целият съм само твой.
Верити сякаш това и чакаше. Започна лудешки танц, който му даде да разбере, че едва ли ще издържи дълго. Опита се да укроти ритъма й, но ноктите й се забиха в гърба му. Тласъците й ставаха все по-бесни и след секунди Джонас експлодира…
Въпросите се появиха след това.
Джонас лежеше по гръб и замислено се взираше в тавана. Преценяваше ситуацията, в която се намираше. Забъркал се беше в любовна афера с жена, която практически го беше изнасилила. Макар че бяха правили любов само три пъти, изглеждаше, че и тя изпитваше същата нужда от секс, като него. Теоретически би трябвало да е щастлив, че именно той бе мъжът, събудил тази заспала тигрица. Сега трябваше само да благодари на щастливата си звезда и да се наслаждава на тигърското й мъркане. Но предишният му опит го беше научил на една житейска истина — никога да не вярва на щастливите звезди. Имаше някакво по-просто обяснение за дивото й сексуално желание тази вечер. „Може би както аз бях възбуден след излизането от коридора, така е била и тя?…“
Верити се извърна към него и въздъхна доволно.
— Мм. Здрасти…
— Здравей. Как се чувстваш?
— Чудесно. А ти?
— Като изцеден лимон. Прекалено много ме експлоатираш шефе.
— Не се тревожи толкова. Знам, че имаш достатъчно скрити резерви. Не е толкова трудно да миеш чинии. О, по дяволите, погледни колко е часът.
— Ако това беше намек, че се готвиш да ме изриташ от леглото, забрави го. Искам да поговорим.
— Така ли, и за какво?
— Ами, мисля да започнем със секса.
— Мислех, че току-що свършихме с него.
— Запази си остроумните шегички. Искам да знам какво те възбуди толкова много тази вечер. Едва не ме събори, докато вървяхме по пътеката.
Верити се надигна, усмихна се и го мушна леко в корема.
— Не можеш ли да се сетиш? Заслугата е изцяло твоя.
— Не е лошо като идея, но имам чувството, че не е само това. Аз не съм някакъв чаровник с големи мускули.
Усмивката й се изпари.
— Знаеш ли, разбирам какво искаш да кажеш. Имах същото впечатление, когато се любехме предишните два пъти. Не виждаш ли нещо общо?
— За какво говориш?
— Как за какво. Говоря ти за факта, че ме желаеш само когато излизаш от проклетия коридор. Изглежда, че това има известен стимулиращ ефект върху сексуалното ти желание. Не си проявил през останалото време никакъв интерес към мен, като изключим целувката в басейна.
— Ако искаш да кажеш, че пътуването в коридора те е възбудило тази вечер, кажи го направо.
Верити се загледа в тавана и се прозина.
— Хм това ще е много интересна връзка, ако е истина. Двамата ще се привличаме сексуално единствено ако сме били в коридора.
— Това са глупости, Верити. Казах ти, че те желаех, още щом те видях в Мексико. Исках да се любим и когато бяхме в басейна. Желаел съм те всяка нощ, откакто сме заедно.
— Така ли? А как тогава се озоваваме в леглото, само след като се правиш на пътешественик във времето. Да не искаш да кажеш, че това е малка случайност.
— Не е случайност, но изглежда тогава самоконтролът ми е най-слаб. През останалото време волята ми надделява и се опитвам да не върша прибързани неща. Защо ме гледаш така? По време на тестове във „Винсънт Колидж“ никога не съм получавал ерекция. Това е физическа реакция и е свързана с теб, няма нищо общо с психотерапията.
— А, така ли било?
— Точно така. А с теб какво стана? Какво те караше да бързаш така?
— Исках да се успокоя.
— Че сме приключили с експеримента.
— Не, да се успокоя, че не стреля, когато те помолих в тунела. Сериозно, мислех си, че ще те убият там. Когато излязохме, исках само да се хвърля върху теб, за да се убедя, че си жив и всичко е свършило.
— Но нали ти казах, че на практика не бях в опасност.
— Да, знам, вече чух това.
— Казваш, че си искала да се хвърлиш отгоре ми, за да се успокоиш?
— Нещо такова, не мога да го определя точно.
— И ти предполагаш, че само ако съм бил в тунела, ще мога да те желая и да ценя с теб? Мислиш, че нашата връзка се крепи единствено на психометрията?
— Но какво искаш? На разпит ли ще ме подлагаш? Бъди поне един път искрен, Джонас. Проследил си ме от Мексико, само защото си усетил, че по някакъв начин съм свързана с твоето дяволско умение. Нямаше да се трепеш 2000 мили, само защото си усетил, че трябва да си легнеш с мен.
— Знаеш ли, заслужаваш да си сваля колана и да ти нашаря задника. Това са прибързани изводи!
Джонас беше бесен от факта, че почти всичко, което говореше тя, си бе чиста истина. Беше я последвал, защото усещаше в нея скритите тайни. И беше правил любов с нея, само в случаите, когато излизаше от коридора.
— Не си позволявай да ми крещиш. Аз само ти казвам какви са фактите — Верити се протегна и го погали по бузата. — Не искам да се караме. Не и тази вечер. Прекалено съм щастлива, че си жив, и всичко свърши добре. Хайде да забравим всички причини и факти, поради които сме заедно, и да се наслаждаваме на себе си. Ще си тръгнеш след някой ден и аз няма да съм разбрала какво е истинска любовна авантюра. Ако погледнем към статистиката, може никога да нямам друга подобна.
— Какви са тези глупости? Откъде ти хрумна, че ще си ходя?
— Мъже като теб не могат да стоят дълго на едно място. Ти си като татко. Не можеш да поемеш отговорността на една по-дълга и сериозна връзка. Но не се тревожи, знам това, още щом се забърках в тази история. Не съм сляпа. Никога не съм разчитала, че ще се омъжа. Струва ми се доста безполезно и старомодно. Така че, успокои се. Аз ще си остана независима, опърничава, тиранична господарка. Но няма да съм вече стара девственица.
— Верити, чуваш ли се какво говориш? Това е абсурдно! Не ми харесва, че ме отписваш толкова бързо. Не ми харесва да твърдиш, че стоя тук единствено, защото ме освобождаваш, когато влезем в коридора. Може да съм те последвал несъзнателно, когато те видях за първи път, но сега нещата са много по-различни. Недей избързва да пращаш мен и нашата връзка в глуха линия. И не си мисли, че аз съм нещо като жребец, когото ще отпратиш, щом не ти върши работа.
— Джонас, помолих те нещо. Нека не спорим тази вечер.
Верити плъзна крака си между бедрата му. Бавно, с върха на пръстите си, започна да гали напрегнатите му мускули.
— Покажи ми, че ме искаш. Докажи ми, че няма нужда да влизаш в тунела, за да ме любиш.
— Добре, ще ти докажа, и то веднага — той привлече ръката й към уголемяващата му се мъжественост. — Знаех си, че ще е дяволски трудно да работя за теб, но не предполагах същото и за леглото. Имаш късмет, че аз съм приятен, благонравен, интелигентен и отстъпчив.
— Винаги съм знаела, че противоположностите се привличат…