Верити се загледа в тавана и се прозина.
— Хм това ще е много интересна връзка, ако е истина. Двамата ще се привличаме сексуално единствено ако сме били в коридора.
— Това са глупости, Верити. Казах ти, че те желаех, още щом те видях в Мексико. Исках да се любим и когато бяхме в басейна. Желаел съм те всяка нощ, откакто сме заедно.
— Така ли? А как тогава се озоваваме в леглото, само след като се правиш на пътешественик във времето. Да не искаш да кажеш, че това е малка случайност.
— Не е случайност, но изглежда тогава самоконтролът ми е най-слаб. През останалото време волята ми надделява и се опитвам да не върша прибързани неща. Защо ме гледаш така? По време на тестове във „Винсънт Колидж“ никога не съм получавал ерекция. Това е физическа реакция и е свързана с теб, няма нищо общо с психотерапията.
— А, така ли било?
— Точно така. А с теб какво стана? Какво те караше да бързаш така?
— Исках да се успокоя.
— Че сме приключили с експеримента.
— Не, да се успокоя, че не стреля, когато те помолих в тунела. Сериозно, мислех си, че ще те убият там. Когато излязохме, исках само да се хвърля върху теб, за да се убедя, че си жив и всичко е свършило.
— Но нали ти казах, че на практика не бях в опасност.
— Да, знам, вече чух това.
— Казваш, че си искала да се хвърлиш отгоре ми, за да се успокоиш?
— Нещо такова, не мога да го определя точно.
— И ти предполагаш, че само ако съм бил в тунела, ще мога да те желая и да ценя с теб? Мислиш, че нашата връзка се крепи единствено на психометрията?
— Но какво искаш? На разпит ли ще ме подлагаш? Бъди поне един път искрен, Джонас. Проследил си ме от Мексико, само защото си усетил, че по някакъв начин съм свързана с твоето дяволско умение. Нямаше да се трепеш 2000 мили, само защото си усетил, че трябва да си легнеш с мен.
— Знаеш ли, заслужаваш да си сваля колана и да ти нашаря задника. Това са прибързани изводи!
Джонас беше бесен от факта, че почти всичко, което говореше тя, си бе чиста истина. Беше я последвал, защото усещаше в нея скритите тайни. И беше правил любов с нея, само в случаите, когато излизаше от коридора.
— Не си позволявай да ми крещиш. Аз само ти казвам какви са фактите — Верити се протегна и го погали по бузата. — Не искам да се караме. Не и тази вечер. Прекалено съм щастлива, че си жив, и всичко свърши добре. Хайде да забравим всички причини и факти, поради които сме заедно, и да се наслаждаваме на себе си. Ще си тръгнеш след някой ден и аз няма да съм разбрала какво е истинска любовна авантюра. Ако погледнем към статистиката, може никога да нямам друга подобна.
— Какви са тези глупости? Откъде ти хрумна, че ще си ходя?
— Мъже като теб не могат да стоят дълго на едно място. Ти си като татко. Не можеш да поемеш отговорността на една по-дълга и сериозна връзка. Но не се тревожи, знам това, още щом се забърках в тази история. Не съм сляпа. Никога не съм разчитала, че ще се омъжа. Струва ми се доста безполезно и старомодно. Така че, успокои се. Аз ще си остана независима, опърничава, тиранична господарка. Но няма да съм вече стара девственица.
— Верити, чуваш ли се какво говориш? Това е абсурдно! Не ми харесва, че ме отписваш толкова бързо. Не ми харесва да твърдиш, че стоя тук единствено, защото ме освобождаваш, когато влезем в коридора. Може да съм те последвал несъзнателно, когато те видях за първи път, но сега нещата са много по-различни. Недей избързва да пращаш мен и нашата връзка в глуха линия. И не си мисли, че аз съм нещо като жребец, когото ще отпратиш, щом не ти върши работа.
— Джонас, помолих те нещо. Нека не спорим тази вечер.
Верити плъзна крака си между бедрата му. Бавно, с върха на пръстите си, започна да гали напрегнатите му мускули.
— Покажи ми, че ме искаш. Докажи ми, че няма нужда да влизаш в тунела, за да ме любиш.
— Добре, ще ти докажа, и то веднага — той привлече ръката й към уголемяващата му се мъжественост. — Знаех си, че ще е дяволски трудно да работя за теб, но не предполагах същото и за леглото. Имаш късмет, че аз съм приятен, благонравен, интелигентен и отстъпчив.
— Винаги съм знаела, че противоположностите се привличат…
Кинкейд потропваше нервно по бюрото си, когато Хач се показа на вратата.
— Е, какво става?
— Получих исканите сведения, сър. Верити Еймс не е интересна: собственик е на малък ресторант в малко градче, нищо особено. Но Куоръл е твърде необикновен човек. Доктор е на историческите науки от „Винсънт Колидж“ и преди пет години е бил известен консултант на музеи и частни колекции.
— Какъв консултант?
— Много често е бил извикван, за да определи, дали един предмет е автентичен или не. Имал е, както казват хората, „усет“. Никога не е допуснал грешка. Но после изведнъж се отказал от преподавателската си работа и започнал да пътува. Работил е къде ли не, от Таити до Мексико. Сега мие чинии в ресторанта на мис Еймс.