Кинкейд мълчаливо обмисляше информацията.
— Хъм… Мияч на чинии, бивш преподавател във „Винсънт Колидж“, който незнайно защо е поканен от саможивата Кейтлин Евинджър. Много интересно. Продължавай, Хач.
— От агенцията са направили допълнителни проучвания в градчето. Еймс и собствениците на курортния комплекс са добри приятели. Предполага се, че първо Еймс се е сближила с Евинджър и е била поканена. Но след това се е присъединил и Куоръл. Почти е сигурно, че двамата спят заедно.
— А били ли са Еймс и Евинджър приятелки, преди да се появи Куоръл?
— Не, сър. Със сигурност не са били.
— Не стават ли твърде много случайности? Художничка, която до този момент живее като отшелник, решава да покани на гости приятелката си, собственичка на малък ресторант, а тя пък спи с любовника си — мияч, а той е консултирал музеи и частни колекции.
— Има и още нещо, сър.
— Довърши! — Кинкейд се завъртя отново към прозореца.
— Джонас Куоръл се е свързал с няколко частни колекционери и се е опитал да продаде много ценни пистолети за дуел, притежание на неизвестен човек.
— Свързал ли се е с музеи?
— Не, сър, държал е всичко да е много дискретно. Уточнил е, че това е частна продажба.
— Хач, трябва да говоря с този Куоръл, за да го преценя. Може да е напълно безопасен, но не трябва да го изключваме. Фактът, че е близък с Евинджър, е достатъчен, за да мисля, че по някакъв начин е свързан с наддаването за „Кръвожадност“.
— Но как?
— И аз не знам. Най-приемливият сценарии е, че представя заможен човек, който държи да остане анонимен. И ако това е така, човекът е със специално отношение към Евинджър, иначе няма друго обяснение за странните визити на Куоръл. Искам да знам с какво се сблъсквам. Ако е само с финансови интереси, е добре, но може да има и нещо друго. Трябва да се срещна с Куоръл. Една среща ще ми е достатъчна, за да разбера ролята му.
— Разбирам, сър.
Хач не понасяше Кинкейд, но се прекланяше пред уменията му да открива слабите страни на хората и след това да ги използва в своя изгода.
— Какво ще наредите, сър.
— Нека да опитаме първо по най-лесния начин. Телефонирай му. Спомени, че представяш богат колекционер, за когото парите нямат значение, щом стоката е автентична. Сигурен съм, че ще клъвне. Щом го направи, покани го тук, в офиса.
— Да, сър.
Хач се поклони леко, както правеше винаги, дори и когато Кинкейд гледаше към прозореца. Навиците си бяха навици.
Глава XIII
В понеделник сутринта Верити и Джонас стояха на оживен булевард в Сан Франциско и очакваха зеления сигнал на светофара. Насреща им се намираше входът на сградата, в която отиваха. Верити вдигна очи нагоре към гигантската кула от бетон, стъкло и стомана.
— Какво ще кажеш, Джонас, в щат с такава висока сеизмичност няма дори закон, забраняващ строежа на небостъргачи.
— Не съм чувал някой в Калифорния да се е разтревожил от земетресенията. Това е проблем само на туристите. Хайде да вървим при този Кинкейд. Може би той ще е човекът, който ще спаси баща ти от лихваря Ярингтън.
— И след като свършим тук, ще отидем да си избера рокля за бала, нали?
— Хей, стига толкова. Нали се разбрахме вече, че ще отидем за костюм. Какво искаш повече?
— Нищо, харесва ми да хленча, а ти да ме успокояваш.
— Ти никога не хленчиш, Верити, а досаждаш — Джонас се спря пред асансьорите и разгледа рекламите на различните фирми. — Ето го. „Кинкейд“ — последен етаж. Този човек явно наистина няма проблеми с парите.
— Знаеш ли, може би татко трябваше да дойде. Нали все пак пистолетите са негови.
— Имай ми доверие. Собственикът никога не води сам преговорите, а търси услугите на специалист. Баща ти знае това и ме помоли да свърша работата. А сега спри да ми демонстрираш своя скептицизъм към моите бизнес способности и се приготви да се усмихваш — сладко и невинно.
— Сладко, а? — Верити разтегна устните си в широка, изкуствена усмивка. — Това ли ще е моята роля?
— Ти, скъпа, ще бъдеш моята празноглава, червенокоса приятелка, която е настояла да дойде с мен. Всичко, което трябва да правиш, е да се усмихваш.
— Колко вълнуващо.
— Повярвай ми, когато Кинкейд види усмивката ти, ще повярва на всяка дума, която му кажа. Няма изобщо да се усъмни, че има нещо нередно в тази сделка. Само като те погледне, и ще подпише чека.
— Винаги ли си падаш по „глупавички, червенокоси приятелки“ със сладки усмивки.