Кинкейд се насили да се усмихне, когато подаде камата на Гелкърк.
— Много любезно от твоя страна, че се отзова толкова бързо на поканата ми. Бях толкова нетърпелив да чуя мнението ти за това оръжие. От години си мисля, че е оригинална италианска изработка от XVI век, но днес един млад джентълмен изрази известни съмнения. Бъди така добър да ми кажеш и твоето мнение. Заплащането е по обичайните тарифи.
Гелкърк кимна с глава, пое камата и дълго изследва украсената й с орнаменти дръжка, а после се приближи до прозореца, за да прецени и острието.
— Знаеш ли, сигурно ще те разочаровам, но не ми прилича на автентично. Мога, ако искаш, да направя допълнителни изследвания в лабораторията. Ще ти кажа и защо мисля така. Първо, като цяло оръжието е доста леко. По онова време са имали здрава, качествена, но и тежка стомана. Допускам, че дръжката е оригинална, но и за нея не бих могъл да гарантирам.
— Благодаря ти, Уилям, това е напълно достатъчно. Няма да е необходимо да я изследваш в лабораторията. Тази грешка ще ме научи за в бъдеще да бъда особено внимателен, когато купувам нещо — Кинкейд едва се сдържаше да не избухне. — А сега можеш да си тръгваш. Секретарката ми ще ти напише чек и ще ти извика такси.
— Винаги е удоволствие за мен, мистър Кинкейд. Все пак не се тревожи толкова за камата. Тя е отлична имитация и много хора биха се заблудили.
Кинкейд нетърпеливо изчака последните му думи и тракна вратата зад гърба му.
— По дяволите! Мамка му на този Уилкокс! Прецакал ме е.
С бързи крачки стихна до бюрото, вдигна слушалката и набра някакъв номер. Отговори му плътен мъжки глас, който само потвърди номера:
— Оукланд — 510 815 5206.
— Тук е Кинкейд, искам да говоря с Треслар.
Отсреща за момент настъпи тишина.
— Да-а, Треслар слуша.
— Аз съм Кинкейд, осигурявам работа за твоята фирма. Ще има ли кой да я свърши?
— Разбира се, винаги ще се намери човек. Предупреждавам те само, че цените са малко по-високи от предишния път.
— Знаеш, че парите не са от значение, щом съм доволен от свършеното.
— Казвай тогава?
— Името му е Джонас Куоръл. Работи като мияч на чинии в ресторанта „Ноу Бул“ в Сикуънс Спрингс. Искам да изглежда като работа на дребен крадец, които се е изплашил и случайно е дръпнал спусъка. Такива неща стават всеки ден, нали? Полицията ще разследва, но скоро ще се откаже и ще чака крадецът отново да удари някъде.
— Ясно. Плащането?
— Парите ще бъдат депозирани на сметката ти. Знаеш как — половината предварително, другата част, когато свършиш работата.
— За кога трябва да е изпълнено?
— Колкото се може по-скоро. Какво ще кажеш до края на тази седмица?
— Готово, записвам бърза поръчка.
Линията бе прекъсната. Кинкейд остави слушалката и се върна обратно до прозореца.
Нямаше и съмнение, че Куоръл трябваше да излезе от играта. Този човек се превръщаше в една голяма въпросителна. Явно наистина имаше „усет“ при определяне на античността на старинни предмети. „Но как се е свързал с Евинджър?“ Хач му беше осигурил списъка на гостите и името „Джонас Куоръл“ фигурираше там. Куоръл би могъл да представлява някой заможен анонимен колекционер, който би желал да притежава „Кръвожадност“. Но това не беше единствената причина, поради която Кинкейд желаеше смъртта му. Имаше самочувствието да се бори финансово срещу всеки евентуален купувач, но разследването на агенцията показваше, че има и нещо друго в отношенията на Куоръл и Евинджър. Каквото и да бе, то беше прекалено неизвестно и опасно.
Искаше смъртта му, защото усети нещо нередно в погледа му, когато взе камата в ръце. За момент там бе проблеснал ужас, сякаш беше разбрал не само че оръжието е фалшиво, но и че с него е причинена смъртта на друг човек. Когото и да представляваше Джонас Куоръл, той знаеше прекалено много и ставаше наистина твърде опасен. Кинкейд не знаеше точно защо, но разчиташе на интуицията си. Благодарение на нея беше оцелял и в по-тежки ситуации и бе изградил финансовата си империя. „Напоследък станаха прекалено много съвпадения и това умение на Куоръл само наля масло в огъня. Какво ще търси този мъж на наддаването за «Кръвожадност» и как е възможно да избере точно тази кама от стената?“