— Започвам да разбирам начина им на мислене, макар че моят се различава съществено. Не бих спал спокойно, ако знам, че заради предмет, който току-що съм купил, е бил убит човек. Но както и да е, да предположим, че този Кинкейд не знае нищо.
— Но той дори не подозираше, че притежава фалшификат — заключи Верити и бутна в ръцете на Джонас една тенджера, изпускаща обилно пара. — Хайде, размърдай се, сложи го на масата.
— Какво, по дяволите, е това?
— Не виждаш ли, макарони. Мислех да ги приготвя с доматен сок, но не знам защо промених мнението си. Ще им направя един чудесен песто сос.
Късно вечерта, след като затвориха ресторанта, Верити реши да се върне към рутинното си развлечение. Остави Джонас и баща си да играят шах, грабна халата си и тръгна към спокойствието и уединението на минералните бани. Двамата мъже бяха толкова концентрирани върху играта си, че не й обърнаха никакво внимание, когато излезе от бунгалото.
Както и очакваше, огромната зала в син и бял теракот беше празна. Светна няколко лампи, колкото да намери пътя до любимия си басейн. Свали дънките и блузата си и навлезе гола в топлата вода. Когато се потопи до шията, отпусна се назад и затвори очи.
През главата й отново преминаха събитията, които се бяха случили напоследък. Първо, вече имаше любовник, после бе открила, че той притежава някакъв безсмислен и ужасяващ талант, а след това бе станала приятелка с известна художничка. „Колко много неща само за няколко дни.“ Тихият и спокоен живот, с който толкова беше свикнала, изглеждаше безнадеждно изгубен. „Или не? Може и всичко да свърши? Джонас ще охладнее скоро към мен и някоя сутрин ще е изчезнал. Същото се отнася и за Кейтлин, която се кани да завърши с фойерверки кариерата си. И какво ми остава? Ресторантчето и баща ми, който някога вече трябва да се умори да скита…“
Тази вечер не й се мислеше за странната психична връзка с Джонас. В нея имаше прекалено много неизвестности, а сега съзнанието й търсеше само доказани факти. Първият от тях беше, че и сама чувстваше превръщането си в опърничава, заядлива стара мома. Въпросът бе, колко време щеше да издържи нейният любовник, преди да сложи брезентова чанта на гърба си.
— Знаеш, че ще дойда, и затова се къпеш гола, нали?
Ниският, плътен глас на Джонас я извади от унеса й.
Отвори очи и почувства как се изчервява, осъзнавайки голотата си. „Колко съм глупава. След толкова нощи, прекарани заедно, аз все още изпитвам свян.“
— Мислех, че играеш шах с /баща ми.
— Играх, докато загубих, после тръгнах да те търся. Мислех, че си си сложила червения сутиен и ме очакваш в леглото.
— Никога не съм имала червен сутиен.
— Ти никога не ми даваш възможност да пофантазирам.
Джонас се приближи до ръба на басейна и започна да разкопчава копчетата на ризата си. Очите му не се отделяха от тялото й, което се открояваше чудесно в кристалночистата вода.
— Все пак, добре изглеждаш и без сутиен.
— Какво ще стане, ако Лора дойде отново?
— Съмнявам се, че ще се учуди така, както първия път.
Верити съща не можеше да свали погледа си от събличащия се пред нея Джонас. Изглежда той не бързаше и с лениви движения постепенно разкриваше мускулестите си рамене и широкия си гръден кош. Когато захвърли дънките на пода, вече беше почти максимално възбуден.
— Да не би да се подготвяш за стриптийзьор в някой дамски нощен клуб?
— Хм, аз не те измъчвам, „малка господарке“. Ти винаги получаваш това, което поискаш — Джонас слезе по стълбата на басейна и се отпусна по гръб във водата. — Ох, чудесно е. Защо си се намръщила така?
— Мислиш ли наистина, че аз съм една злобна, опърничава стара мома?
— Ей, казах само, че си малка господарка, но това…
— По дяволите, говоря сериозно.
— Добре, добре, дори да си такава, това е част от чара ти.
— Върви по дяволите, Джонас! Това са глупости. Ако е част от чара ми, защо непрекъснато ми го натякваш и си правиш груби шеги с мен. Сега съм виновна и, че талантът ти започва да се усъвършенства. Кажи ми истината. Не съм твой тип жена, нали?
— О, Господи! Имам чувството, че някой се опитва да развали чудесната вечер, и това май не съм аз.
— Виж какво, не искам да се карам с теб, само трябва да си изясним някои неща.
— Като например?