— Някои хора са родени със студена кръв, Верити.
Повярвай ми, видял съм повече от теб. Срещал съм мъже, които са в състояние да убият човек със същото безразличие, с което закусват или играят голф. Нашият познат, Кинкейд, е точно такава личност.
— Какво те кара да мислиш така?
— Нещо в очите му, когато те гледаше. Само не ми казвай, че ти се е сторил сърдечен, очарователен и секси.
— Честно да ти кажа, не знам какво да мисля за него.
— Ако имаше и съвсем малко шанс, след обяда щеше да те покани и в леглото си.
— Какво?! Що за идиотщини са това, аз изобщо не съм негов тип жена.
— Тук грешиш. Кинкейд има много типове жени и един от тях е чистият, искрен и недокоснат от други ръце. Не можеш да си представиш колко искрено и невинно изглеждаш. Това сякаш насърчава мъжете да те вкарат в леглото си. Сигурен съм, че ако беше отишла сама, Кинкейд щеше да се опита да те съблазни. Ако все още бе девствена, и той го знаеше, сигурно би се наложило да използвам камата, за да те защитя. Но не си мисли, че Кинкейд е толкова хлътнал по Верити Еймс. Просто той е мръсник и си умира да прелъстява девици. Видях камата, разбрах, че е фалшива и я използвах да отклоня вниманието му от теб. Забеляза ли? Той направо побесня, когато разбра, че някой го е прецакал.
Верити беше шокирана и се взираше в Джонас с леко отворена уста.
— Наистина ли мислиш, че Кинкейд ме е харесал?!
— Не ме гледай така учудено. Аз съм мъж и, повярвай ми, много добре познавам съществата от собствения си пол. Но разбери ме добре, той не е харесал лицето или фигурата ти, а твоето невинно излъчване. Това му се искаше да притежава.
— По дяволите, аз съвсем не изглеждам невинна.
Джонас докосна върха на носа й с пръст.
— Може би причина да изглеждаш така са точно тези две трапчинки, когато се усмихваш — той се наведе бързо и впи устните си в нейните. — Не виждам само, защо го преживяваш толкова. Шансовете да се срещнем отново с Кинкейд са минимални. Истината е, че съм доволен от Сикуънс Спрингс.
— Хм, Деймън Кинкейд… Кой би предположил, че…
— Ама ти какво? Да не си започнала да си фантазираш? Сега разбирам защо някой път казват, че мълчанието е злато. Сигурно съм вдигнал самочувствието ти поне с няколко пъти, за друг път ще знам, да не те дразня така. Всеки спор или разговор с теб е напълно безсмислен.
— Има и части от анатомията ми, които обичам да дразниш — засмя се Верити и обви ръце около врата му.
— Така ли? Само че трябва да ми кажеш кои са те и по възможност с повече подробности.
— Ти знаеш много добре кои са.
— Искам да чуя думите, обичам, когато говориш мръсотии.
— Ти си един гаден перверзник.
— Но това ти харесва, нали?
„Не само това — помисли си Верити. — Аз те обичам нещастно. Какво ще правя в това пусто място, когато си тръгнеш?“ Не го изрече гласно, а се притисна до гърдите му и прошепна думите, които той очакваше да чуе. Това бяха думи на болка, молба и отчаяние.
Джонас я целуна страстно и повдигна бедрата й с ръце. Верити се опита да се разположи така, че да може да проникне по-бързо в нея.
— Почакай малко, скъпа, все още е рано. — Дългите му пръсти нежно навлязоха в жадната й плът, карайки я да тръпне от удоволствие. — Толкова си гореща, гориш като огън… Толкова си стегната.
Верити продължаваше да се движи конвулсивно, а пръстите му проникваха все по-дълбоко. Бурята на оргазма й я връхлетя и я накара безсилна да се отпусне на раменете му.
— Сега ще се приберем в бунгалото и ще се погрижим и за мен.
Двамата излязоха от водата. Верити видя, че е максимално възбуден и не се стърпя да вземе в дланите си огромната му пулсираща мъжественост.
— Хей, какво правиш! Така никога няма да стигнем.
Тя само се усмихна мълчаливо и продължи с нежното си изтезание, докато най-накрая Джонас се предаде.
— Какво пък, закъде съм се разбързал толкова?
Разстлаха хавлиите си върху една от дървените пейки и той побърза да се отпусне между разтворените й бедра. Верити обви краката си около кръста му и потъна в страстта си.
Наближаваше три часа сутринта, когато Джонас се надигна от спалнята и нахлузи дънките си. Метна ризата на рамото си и хвърли поглед на Верити, която само се усмихна сънено.
— Лека нощ, Джонас, до утре.
— Лека нощ, Верити.
Той излезе навън и веднага настръхна от пронизващия го студен вятър. Облече ризата си, но не я закопча, а само ускори крачките си.
Спомни си какво беше казал Емерсън, когато преди няколко нощи отново се бе опитал да влезе безшумно в бунгалото: