Верити казваше истината. Очевидно беше, че нямаше приятел или любовник, но този факт явно не я тревожеше. Джонас с изненада откри, че тогава тя не си легна, а облече бански костюм и тръгна към курортния комплекс. Първата му мисъл беше, че отива тайно да срещне някой мъж. Импулсът му да я последва беше неустоим. Когато разбра истинската причина за нейната среднощна разходка, въздъхна облекчено.
Верити използваше минералния басейн на комплекса, въпреки надписа: „Строго забранено ползването след деветнадесет часа.“ Тя влезе през задната врата на женската секция. Джонас с възхищение я наблюдаваше през запотените стъкла. За негово съжаление, Верити не свали банския си костюм, макар че беше сама, а осветлението бе изключено. Банският й имаше някакъв старомоден дизайн и сякаш бе направен така, че да прикрива колкото се може повече от тялото й. Дори имаше нещо подобно на къса пола, стигащо до средата на бедрата й. Това накара Джонас отново да си спомни за бутилката маслиново масло от марката „Вирджин“ на кухненския рафт.
Тази вечер той твърдо реши, че трябва да се включи в нейната „развлекателна програма“. Все пак Верити сама си го просеше, след като му беше изнесла лекция за вредата от заведенията за бързо хранене и техните продукти. Джонас не очакваше, че може да се разрази такава буря, когато се появи пред нея с мазен хамбургер в ръка. Усмихна се доволно, спомняйки си тази случка. Вече знаеше доста неща, които направо изкарваха Верити извън кожата й.
„Какво ли ще стане, ако червенокосата «господарка» прочете мислите ми.“ На няколко пъти си представяше, как спира да мие чиниите, как я слага да легне на кухненския плот и повдига полата й.
За пореден път през главата му премина мисълта, че може би най-лесният начин да получи отговор на всичките си въпроси, бе да се събуди в леглото на мис Еймс.
Чу се леко изщракване и силуетът на Верити се появи на пътеката. Лунните лъчи осветиха за момент рижите й, свободно падащи къдрици. „Точно навреме“ — рече си Джонас, който стоеше само на няколко крачки от нея в тъмнината на дърветата. Изчака няколко секунди, взе двете кутийки бира, които бе дори изстудил, и я последва. Бе очарован от съблазнителното поклащане на бедрата й. Нямаше и съмнение, че под подобието на бански се криеше нещо твърде примамливо. „Дали по същия начин ще се поклаща и когато лежи под мен?“ Можеше да си представи как тези елегантни крака се обвиват около кръста му, как ръцете му обхващат гърдите й. „Кога ли ще ми се удаде да се любя с Верити Еймс?…“
Вървейки по пътеката към курортния комплекс, Джонас се опита да разсъждава по-реалистично. Все пак Верити не беше чак толкова голяма красавица. Първо, не бе достатъчно висока, второ, гърдите й не бяха големи и като цяло тя беше доста слабичка. С няколко килограма в повече щеше да изглежда много по-добре, но със сигурност не можеше да напълнее поради проблемите, съпътстващи всекидневната работа в ресторанта.
Чертите на лицето й бяха фини, но не класически като на фотомодел. Зеленикавите й очи бяха леко дръпнати в краищата. Нослето й бе малко, остро и леко вирнато. Излъчването й все пак бе такова, че те пленяваше от пръв поглед. Интелигентност, решителност, чувствителност и невинност бяха съчетани по един уникален начин…
Задната врата на басейна се отвори и Джонас, стиснал студените кутии бира, ускори крачките си.
Верити плавно се отпусна в горещата, бълбукаща вода. Облегна гръб върху белите плочки, затвори очи и въздъхна дълбоко. „Най-после почивка.“ Краката тази вечер я боляха ужасно — неприятната последица от това, да работиш в ресторант. През уикенда се изкарваха хубави пари, но докато другите хора почиваха, от нея се изискваше много енергия и напрежение. Винаги очакваше с нетърпение понеделника — единственият ден, в който „Ноу Бул“ не работеше. Но скоро щеше да започне да затваря и в неделя. Съвсем малко хора идваха в Сикуънс Спрингс през зимата.
Горещата вода постепенно отнемаше умората й. Продължаваше да се укорява, че тази вечер бе свършила супата от броколи. Според Джонас нищо особено не беше се случило, но нали не бе негов ресторантът. Можеше утре да си тръгне, а тя разчиташе на постоянните си клиенти.
Благодарение на него все пак ситуацията бе овладяна. Той бе изтрил супата от черната дъска за специалитетите и бе съобщил на всички, че не е имало добра партида от броколи за крем супа. Слушайки го тогава зад ъгъла, Верити се бе изчервила, защото това си беше чиста лъжа. В хладилника имаше достатъчно броколи за цяла седмица, просто не бе очаквала, че ще се получи нещо като верижна реакция. В началото бяха сервирали пет супи, а после всички новодошли, явно впечатлени от чудесния й вкус, също си поръчаха. Собствените й грешки винаги я дразнеха. „Добре, че Джонас беше с мен.“ Някак си присъствието му бе допринесло за разделяне на отговорността. Спокойният му характер и поведение не й бяха позволили да се чувства безпомощна. Досега винаги и за всичко сама бе поемала отговорност. Точно както я беше учил баща й.