— А баща ми, къде е? Добре ли е?
Емерсън се показа от кухнята.
— Цял-целеничък, но благодарение отново на Джонас. Той ще се окаже много полезен работник, Ред, и мисля, че заслужава повишение.
Верити огледа баща си, за да се убеди, че е невредим, и отново се обърна към Джонас.
— А ти?
— Нищо ми няма. Куршумът отиде в тавана, но боя се, че трябва да се погрижим за нашия гост. Време е и да извикаме представител на закона, ако има такъв тук, и линейка. Не виждам телефон, така че, Верити, ти си избрана да изтичаш до твоето бунгало и да се обадиш.
— Ще оживее ли?
— Кръвотечението не е силно, докато ножа е на това място. Ще го оставя там, нека докторите го махнат.
Джонас се наведе и допря пръсти към сънната артерия на ранения.
— Изпаднал е в шок. По-добре е да побързаш, защото скоро няма да има нужда от линейка, а от катафалка. Не искам да го изтървем. Трябва да ми отговори на няколко въпроса.
— Веднага се връщам.
— Верити, всичко, което ще им кажеш, е, че някакъв тип случайно е нахълтал в бунгалото, за да краде, разчитайки, че е празно. Когато ни е открил, паникьосал се е и е използвал пистолета си. Това е цялата история, нищо повече.
— Защо, има ли нещо друго?
— Ще се правиш на невинна, вече знаеш как.
— Какво, по дяволите, става тук?
— Ще го обсъдим по-късно, а сега тичай.
Верити искаше да зададе още няколко въпроса, но махна с ръка и побягна към бунгалото си. Джонас ръководеше всичко, а баща й го защитаваше. На пода лежеше някакъв непознат, облян в кръв. Цялата ситуация потвърди нещо, което отдавна бе забелязала. „Джонас не заслужава никакво доверие, особено когато се нагърбва да управлява нещо.“
Измина доста време, докато най-сетне Верити се успокои и разбере това, което бяха предположили Джонас и баща й малко по-рано. Полицаите бяха свършили с въпросите си и си бяха тръгнали, а санитарите бяха отнесли ранения мъж на носилка. Верити захвърли парцала, с който бе почиствала кървавото петно на пода, скръсти ръце на гърдите си и тръгна към кухнята.
Джонас и Емерсън седяха зад кухненската маса и си бяха налели водка във водни чаши. По отегчените им лица можеше да се разбере, че вече очакват нейните въпроси.
— Е, смятате, че това е наемен убиец, изпратен от Ярингтън.
— Твърде вероятно, Ред, но има нещо съмнително. Никой лихвар няма да тръгне да убива клиента си, само защото малко е закъснял с плащането на дълга си. Няма логика. Какво ще вземеш от един умрял? Все едно да заколиш патицата, която ти снася златни яйца.
Джонас замислено барабанеше с пръсти по масата.
— Мисля, че не е искал да те убива, а само да те сплаши.
— Но защо ще идва с пистолет?
— А ти какво очакваш, скъпа? Който се занимава със събиране на стари дългове, не се разделя с желязото, дори когато спи. В нашият случай е дошъл да покаже малко мускули, но се е паникьосал, като ни е видял двама, и е дръпнал спусъка. Решил е първо да стреля, а после да задава допълнителни въпроси.
— Но защо не обясни това на полицаите? Защо им каза, че е обикновен крадец? Какво ще стане, когато той дойде в съзнание и се разприказва?
— Спокойно, Верити, нищо няма да се случи. Мъжът със сигурност е получил заповед, при случаен провал да държи устата си затворена, докато пристигне адвоката му.
Верити обърна очи към баща си.
— Предполагам, че ти не искаш нищо да им кажеш, защото това ще е все едно да разбуташ гнездо с оси. Ще трябва да им обясняваш как си направил твоя „дълг на честта“, ще трябва да им кажеш, откъде си взел пистолетите, че за тях нямаш никакви документи и сигурно си ги продал без ДДС или Господ знае какво.
— За това си права, Ред. Как го каза, гнездо с оси. Виж, мисля, че дори нещо да се разчуе, ще мога да се справя, но аз да им разкажа всичко, просто няма смисъл.
— По дяволите, и двамата сте се замесили в огромна каша и надявам се, го осъзнавате? Всичко това е налудничаво, глупаво, прекалено опасно, да не споменавам, че е незаконно и подсъдно. И, разбира се, лесно можеше да се избегне, ако ти, татко, бе имал здравия разум, да не се замесваш с този Ярингтън.
— Знам това, Ред, извлякъл съм си поуки — хвърли й невинен поглед Емерсън.
— А колкото до теб, Джонас, имаш ли някаква представа какво се случи тук тази нощ? И двамата с баща ми можехте да бъдете убити. Ти едва не закла някакъв непознат, а сега спокойно си седиш и си пиеш водката, все едно че нищо не се е случило.
Джонас се размърда на стола.
— Виж какво, скъпа, не разбирам защо не се успокоиш. Малко си ядосана, но…
— Ядосана ли? Едва не бяхте застреляни от някакъв бандит, забил си му нож в гърдите, излъгахте полицията и сега се осмеляваш да ми кажеш „малко си ядосана“! Ти добре ли си, Джонас? Това е лудост.