— Какво те кара да мислиш така, Верити. Била ли си някога пияна през твоя самотен, опърничав, момински живот. Обзалагам се, че ти се повдига, като видиш някой мъжкар да пие така, нали? Нямаш търпение да тракнеш вратата и да хукнеш към малкото си легълце, където никой мъж не е останал цяла нощ. А за последното съм сигурен, защото съм най-добрият познавач на твоя сексуален живот, нали така?
— Щом ти го казваш — Верити прекоси стаята и застана срещу него. — Джонас, наистина мисля, че си пил достатъчно. Хайде, искам да ме изпратиш.
— Така ли? Вижда се, че нищо не разбираш от пиене. Аз едва сега започвам.
Тя се пресегна и взе чашата му. Очакваше да срещне съпротива, но Джонас само стисна ръката й.
— Хайде, ела с мен!
Премигвайки, той се изправи на крака, и то без да залита — нещо почти невероятно след такова количество алкохол.
— Къде ще ме водиш, „шефе“?
— При мен — Верити се наведе и целуна баща си по бузата. — Лека нощ, татко. Ще се видим утре сутринта и се увери, че тази нощ си заключил вратата.
— Ей, приятел, вземи си ключ. Не искам пак да ме будиш в три сутринта.
— Не се тревожи, татко, Джонас няма да се върне тази нощ.
— Ха, истина ли е това, което чувам? — възкликна Джонас.
— Да, истина е, защото едва ли ще можеш сам да се прибереш.
— Хм, ти май подценяваш способностите ми да пия.
— Ако ще спорим отново, тръгвам си сама. Пръстите му, които досега само държаха ръката й, се свиха със силата на менгеме.
— Готов съм да тръгвам. Лека нощ, Емерсън.
— Лека нощ, Джонас. Беше ми приятно да пием заедно.
Този път разстоянието до бунгалото й им отне двойно повече време, защото Верити трябваше да подкрепя клатушкащия се Джонас. Когато най-сетне стигнаха до вратата и влязоха в топлото антре, той веднага започна да съблича ризата си.
— Хайде да си лягаме, скъпа.
— Отивам до банята и се връщам след минута.
Верити изгаси всички лампи и влезе в спалнята. Джонас лежеше с разперени ръце на леглото, беше напълно гол и дълбоко заспал. Тя се съблече и легна до него, заслушана в спокойното му равномерно дишане. Мислеше си, че дълго време няма да може да склопи очи, но само след минута се унесе в сън.
Джонас се събуди около три часа сутринта със странното чувство, че трябва да стане от леглото и да отиде някъде. Трябваше му около минута, за да си спомни, че това беше времето, когато се прибираше в своето бунгало. Опита се да си спомни и събитията, които се бяха случили преди няколко часа. Най-важното от тях бе, че Верити му разрешила да остане при нея през цялата нощ. Не беше толкова глупав, за да я събуди и да я пита, дали това е истина. Животът го бе научил, че колкото по-малко въпроси задава, толкова късметът ще е по-често на негова страна.
Вече си мислеше да се обърне и да я притегли към себе си, когато разбра, че е имало и друга причина, за да се събуди.
Умираше от жажда — най-неприятната последица от пиенето на евтина водка. Внимателно се надигна от леглото и на пръсти тръгна към банята. Изпи няколко чаши вода и на връщане отново се замисли за инцидента от предишната нощ. Все повече у него се загнездваше съмнението, че онзи мъж не беше дошъл само да показва сила. Още с влизането си, тоест преди да знае, че в бунгалото има двама души, пистолетът му бе със свален предпазител и готов за стрелба. „По дяволите, този е дошъл да убива, но защо?“ Отхвърли тази неприятна мисъл и се шмугна в леглото. Притегли топлото тяло на Верити към себе си. След като целия ден беше понасял ужасното и настроение, тази прегръдка бе като истинска награда за мъките му. В просъница тя леко се извърна и неговата мъжественост се озова между бедрата й.
— Джонас?
— Знаех си, че това е прекалено хубаво, за да продължи.
— Какво, какво?
— Няма нищо, Верити, заспивай. Ще говорим утре сутринта.
— За какво имаме да си говорим?
— За това, дали ме каниш да остана при теб?
— Искаш да кажеш, дали си тук за постоянно?
— Е, поканен ли съм или само за тази нощ?
— Джонас, ти искаш ли да се преместиш да живееш при мен за известен период?
— Да.
— Добре, можем да опитаме. Едва ли ще издържим дълго, защото ще се хванем за гушите.
— Според мен, ще издържим около седмица. А може и две, разбира се, ако всеки път ми се извиняваш, както тази нощ.
— Така ли, но аз не съм ти се извинявала. Е, сигурно грешно съм разбрал.
Джонас бързо се наведе и я целуна, за да предотврати спора.
Деймън Кинкейд разглеждаше внимателно списъка на гостите, поканени от Кейтлин Евинджър. Името на Джонас Куоръл фигурираше отново в него. Преди малко беше получил доклада от агенцията на Треслар, че техният човек се бил провалил. Нервно се пресегна и набра телефонния му номер. Отсреща се обадиха с неприятен провинциален акцент.