— Кинкейд на телефона, свържи ме с Треслар.
— Да-а, Треслар слуша.
— Какво, по дяволите, става? Объркахте всичко!
— Подценихме този мияч, забил е нож в гърдите на моя човек.
— Жив ли е все още?
— Да, преместен е в регионалната болница.
— А какво знае?
— Само това, което му е необходимо. Името на жертвата, мястото, където живее, и сейфа, откъдето да си прибере парите. Не знае защо трябва да го ликвидира, и кой е поръчал задачата. Може да си сигурен, че няма никаква опасност.
— А какво мислиш да правиш с този идиот?
— Както ти казах, той не знае нищо важно. Трябва сам да се оправя. Сигурно ще каже на ченгетата, че е търсил празно бунгало, защото е било студено. Помислил си, че го нападат и е извадил пистолета си. Но всичко това си е изцяло негов проблем. Нито ти, нито моята фирма сме замесени, всичко съм предвидил.
— Какво ще правим с парите, които ти преведох?
— Има две възможности. Или да ти възстановим сумата изцяло, или да ни дадеш разрешение да поправим грешката си. Но този път няма да наемам никого, а ще се заема лично. Нали знаеш, че обичам доволни клиенти.
Кинкейд се замисли за момент.
— Добре, съгласен съм да свършиш работата, но този път аз ще планувам всичко. Ще получиш инструкциите ми, къде и кога да бъдеш. Аз също ще съм там, но не се тревожи. Не искам да виждам лицето ти. Ще работиш нощем, на открито и ще носиш на лицето си скиорска шапка.
— Хм, това ще ти струва доста повече.
— Парите са без значение, искам гаранция, че този път провал няма да има.
— Имаш думата ми.
От отсрещната страна затвориха апарата. Кинкейд още веднъж премисли разговора с Треслар и собствените си планове. След това стана от бюрото и откачи една рапира от стената. Направи няколко бързи крачки и с елегантно движение прободе висящото от тавана чучело.
Вече очакваше с нетърпение нощта, която щеше да прекара в къщата на скалите. Твърде отдавна не беше сам вършил мръсната работа. Но старата страст, която до този момент контролираше, бе кипнала във вените му. През последните години не беше срещал никакви проблеми да задоволи изключителните си сексуални потребности. Жените бяха привлечени от парите и властта му като пеперуди от огън. Но имаше една тъмна и порочна страст, която си оставаше незадоволена. Беше прикривал тази нужда доста дълго време, но сега щеше да й се отдаде. Мисълта, че лично ще накаже Куоръл, го караше да тръпне в очакване.
Извади рапирата и отново я заби в безпомощното чучело. Представата, че след смъртта на Куоръл ще притежава червенокосата му приятелка, бързо замени очакването със силна сексуална възбуда.
Глава XVI
Океанът изглеждаше изключително красив и спокоен от прозорците на сивата къща. Верити стоеше до едно от изпъкналите стъкла на спалнята си — същата, в която бе спала и предишния път, — и се любуваше на прекрасния изглед. Оттук можеше да се види и полуразрушената ограда, която опасваше ръба на острите скали. „Ще трябва да напомня на Кейтлин да я поправи, може отново да стане някой нещастен случай.“ Чудеше се какво ли прави Джонас в съседната стая и се усмихна, когато си спомни раздразнената му физиономия, след като получиха различни спални. Бе приел това едва ли не като обида.
Верити все още не можеше напълно да свикне с променената ситуация. В ресторанта Джонас бе неин подчинен и мияч на чинии, а под покрива на дома й — неин любовник. Чувствата и емоциите, които изпитваше, бяха напълно объркани. Това, че живееше при нея, от една страна беше чудесно, но ако един прекрасен ден решеше да си тръгне, животът й щеше да се превърне в кошмар. „Джонас може да има талант да общува с миналото, но със сигурност не се интересува от собственото си бъдеще.“ Засега той с нищо не показваше, че смята да си ходи, а това само подхранваше надеждите й, че връзката им действително означава нещо за него. „Какво ли ще стане, ако случайно открие и друга жена, която му действа по същия начин, по който и аз?“
Тихо почукване я накара стреснато да се обърне.
— О, здравей, Тави. Не съм те усетила, кога си влязла, бях се загледала навън. Прекрасен изглед, нали?
Тави я гледаше загрижено с големите си сериозни очи.
— Има нещо, което искам да ви кажа, мис Еймс. Ще ме изслушате ли?
— Разбира се, седни, където ти е удобно.
— Мис Еймс, тук предстои да се случи нещо ужасно и аз не знам как да го предотвратя. Мислих твърде много и установих, че само вие можете да ми помогнете. „Вие сте ключът“, както казва Кейтлин, затова и исках да говоря с вас.