— Чакай, Джонас! Недей да избързваш, може би изобщо не трябва да го…
Беше твърде късно. Ръката му се бе обвила около една от металните колони, поддържащи леглото.
Около Верити се образуваха познатите очертания на психометричния тунел.
— Джонас?
— Да, скъпа, тук съм — той я прегърна през рамото. — Виж това.
Зад тях се бе появило замъглено изображение на същото легло. Но за неин ужас чаршафите му бяха опръскани с кръв. В постелята лежеше млада жена, чието лице, коса и дълги крака също бяха окървавени. Изглежда, че беше мъртва или в безсъзнание, защото не се помръдваше, а главата й бе неестествено извита назад.
Верити бе парализирана от тази гледка. Осъзнаваше, че това е сцена на брутално изнасилване. Червеникавите пипала на миналите емоции се протягаха към Джонас, но почувствали присъствието й, покорно лягаха в краката й. После може би усетили, че тя е по-слаба и уязвима от друг път, едно от тях се насочи и към нея и докосна коляното й. Верити всеки момент щеше да повърне от отвращение.
— Джонас, моля те, помогни ми. Моля те!
За първи път, откакто двамата влизаха в коридора, тя имаше нужда от помощта му. Досега винаги той бе тичал след нея. Почувства силната му прегръдка около раменете си.
— Успокой се, Верити. Аз съм тук и всичко е наред. Знаеш ли, искам да хвана няколко от тези неща. Чувствам се по-силен от тях и емоциите, които носят, не могат да ме превземат. Ще стане интересен експеримент.
Верити замръзна от ужас.
— Не! Забранявам ти да правиш това. Изведи ме оттук, веднага!
Секунда по-късно видението изчезна и те отново се намираха в спалнята. Краката й трепереха силно и Верити се отпусна на леглото, но си спомни какво се беше случило на него и подскочи като ужилена.
— Ох, Господи! Джонас, това беше ужасно!
Джонас се приближи и започна леко да масажира слепоочията й.
— Предполагам, че ти се отрази така, защото жертвата беше жена. Аз се чувствах значително по-добре.
— Не е само това, имах чувството, че я познавам.
— Че я познаваш?! Откъде ти хрумна това? Аз още не съм срещал някого, който да ми се стори познат.
— Недей забравя, че ти от съвсем скоро долавяш вибрации от съвременни предмети.
— Е, добре, както и да е. Не ме дръж повече в напрежение, коя беше тя?
— Не съм сигурна. Нещо ми се стори прекалено познато в нея… Хм, мисля, че съм я срещала, но все пак това се е случило преди години.
— Скъпа, но това просто е невъзможно. Може би тя само прилича по външен вид на някоя от сегашните ти познати.
— Знам много добре какво съм видяла. По дяволите, това е отвратително, не си представям как ще спя тук довечера.
— Нямаш проблеми. Вместо аз да идвам при теб, ти ще дойдеш при мен. Обичам разнообразието. Хайде, сега вземи си якето и ще се разходим долу по плажа. Ще се почувстваш много по-добре.
Беше му благодарна, че знае как да постъпи, и затова се подчини безмълвно. Облече се и тръгна след него по пътеката към плажа. „По дяволите, какво ще кажат гостите и Кейтлин, ако тази вечер спя при него. Не мога дори да седна на това ужасно легло.“
— Джонас?
— Да?
— Спомняш ли си какво каза Кейтлин за предишната слава на къщата. Местните хора твърдели, че била място за диви оргии…
— Да, спомням си. Но всеки има различна представа за оргия. Може да са чули някой по-страстен писък и да са съчинили тази история.
— Но сега, след като видяхме това… Как смяташ, може ли Сендкуист да…
— И аз си мислех за същото.
Споменът за видението и разговорът й с Тави продължиха да тревожат Верити и след разходката. Кейтлин очевидно забелязваше нейното безпокойство.
Обядът им беше сервиран в кухнята от мълчаливата Тави. Всички други помещения, включително и столовата, бяха заети от художници и дизайнери, които довършваха работата си в преоформянето на къщата в ренесансов вътрешен двор. Кейтлин започна да излага плановете си за тази вечер и за утре сутринта, когато се готвеше да продаде последната си картина. Верити внимателно я изучаваше, докато обядваха. Очите й блестяха силно, движенията й бяха резки и нервни. От нея се излъчваше прекалено много нетърпение и очакване. За първи път Верити сериозно се замисли върху думите на Джонас, че тя е наркоманка.
Разряза един домат в чинията си и червеният сок й напомни за ужасното видение преди няколко часа. Почувства се като вампир, който се готви да изпие кръвта на жертвата си.
— Всички гости ще дойдат след седем часа тази вечер. Разпоредила съм се никой да не бъде допускан в залата без ренесансов костюм. Изключение ще има само за тези, които ще наддават за „Кръвожадност“. Те са само шестима и са получили разрешение да дойдат по-рано, ако разбира се желаят да ми гостуват. Едно от хубавите неща на тази грозна къща е, че има предостатъчно спални. Сендкуист сигурно е водил активен социален живот.